Пътят на мъдростта на инките, ч.1

„Латиноамериканската поезия на ХХ век“

Las mujeres y la poesía latinoamericana Народно Читалище „Ясна Поляна“ Club Literario de Yasna Polyana http://tolstoist.blog.bg/politika/201... по случай Световния ден на Книгата en homenaje del Día Mundial del Libro y la Literatura организира лекция под надслов: está organizando la ponencia: „Латиноамериканската поезия на ХХ век“ “Los poetas invisibles de América Latina – siglo XX” Лектор: Инка Хуан Юпанки Ponente: Inca Juan Yupanqui Стиховете чете: известният млад варненски поет Росен Николов Los versos presenta: un reconocido joven poeta bulgaro-vanense - Rosen Nikolov http://www.rosennikolov.com/ Лекторът и неговото творчество бяха представени от признатият литературовед, автор и критик: Богомил Костов Аврамов - Хеми El ponente y su obra han sido introducidos por el reconocido literato, autor y critico: Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY https://www.youtube.com/user/MrGodlie... Филм: за поета Хосе Мария Аргедас Película: Sobre la vida y la obra de José María Arguedas Място: Пленарна зала на Община Варна Lugar del evento: La sala principal del Ayuntamiento de Varna Начало: 17:30h Inicio: a las 17:30h / hora de Bulgaria / Дата: 24.04.2018г. Fecha: el 24.04.2018 Допълнителна информация: Този ден на месец април e знаменателна дата за световната литература. Обявен е като международен ден на книгата от ЮНЕСКО. На тази дата през 1616г. са починали три от най-големите имена в световната литература: Сервантес, Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега. Información adicional: El 23 de abril es una fecha histórica para la literatura mundial. Fue declarado Día internacional del Libro por la UNESCO. En esa fecha en 1616, tres de los nombres más importantes de la literatura mundial han muerto: Cervantes, Shakespeare e Inca Garcilaso de la Vega.

Епистемология на образованието - лекция в ШУ "Епископ Константин Преславски" м.Май 2018г. - начало

Епистемология на образованието - лекция в ШУ "Епископ Константин Преславски" м.Май 2018г.

Directorio Web Adsik

domingo, 29 de julio de 2018

Произвол на кандидатите за кметски и общински избори


Произвол на кандидатите за кметски и общински избори
в град Сантяго де Чуко, Перу.
Автор: Хуан Естебан Юпанки Вилялобос

Основополагащият инструмент за планирано развитие на всяко кметско и общинско управление, без съмнение е градската кадастрална карта и поземленият регистър. Но за какво служат те? Определението за тяхната същност и дейност могат да бъдат намерени във всяка световна енциклопедия, например в Wikipedia; и какво ни казва това определение по отношение на градската кадастрална карта и поземления регистър. Това е служебен управленски регистър, създаден от държавата и служещ на нея, в който регистър се описват всички недвижими поземлени имоти: селски землища, градски зони и техните специфични характеристики. Неговият произход идва от Древния Рим, където бива създаден и наложен от Сервий Тулий, с цел да налага данъци върху имотите на знатните особи и богатите собственици на земи, според недвижимото имущество, което те са унаследявали за свое притежание. Все още се пазят най-древните данни, как в Египет по времето на фараоните, са се спазвали в най-малки подробности границите и размерите на парцелите за селскостопанско ползване, за да могат земеделците да възстановяват границите на владенията си след всеки пореден разлив на река Нил.

А за какво служи Кадастърът днес? В наше време, той има три основни фунцкии, които са ясно изразени. Първата му функция е да служи като основа за бъдещи градски, селски и извънградски проекти за инфраструктурата и застрояването. Без едно безкрайно точно познаване на границите на имотите и регистъра на същите, кметствата не биха могли да задвижат и приложат плановете за подредба, нито да издават разпоредби. Втората основна функция е да се изчисляват с точност сумите за данъците върху поземлените имоти, които всяко кметство събира като данък върху земята, в своите приходни фондове. В наше време съществува годишен данък, свързан с имотния регистър, наречен Данък върху недвижимите имоти (ДНИ). И не на последно място кадастърът служи като пазач на правораздавателната система, защото в регистъра се вписват всички последователни собственици на недвижимия имот или на терена, върху който той е построен. Така при делата за делба на имоти, Кадастърът служи като юридическа гаранция за това кой е истинският собственик.

Притежава ли град Сантяго де Чуко този инструмент и прилага ли го? Не, не го притежава под никаква форма. Това, което Сантяго де Чуко притежава, е градски план на града, който обаче по никакъв начин не може да послужи като инструмент за планиране на инфраструктурата. А какво са направили кандидатите за кмет на град Сантяго де Чуко. Отговорът е повече от очевиден, защото понятие си нямат как се управлява едно населено място, още по-малко един град. И никой от кандидатите не може да бъде изключен от групата на чудовищно-невежите, това е подобно на ситуацията с лекар, който оперира от злокачествен тумор произволен пациент, ако признаем на въпросния лекар това право, ние му признаваме правото да решава кой заслужава да живее и кой да умре. Но тъй като ние не сме нито хирурзи, нито лекари, стоим само като безучастни свидетели на смъртта на пациента. Но умиращият пациент всъщност е нашият град, а нашата безучастност ни прави отговорни съучастници на разсипването на цялата ни община. За съжаление изключително много са онези, които одобряват горе-описаната ситуация и техният единствен аргумент е, че има по-важни дела, и изобщо не желаят да осъзнаят истинската същина на проблема. И когато аз твърдя, че делата на всички кметове, през последните години са пълен произвол, то наистина имам впредвид: ВСИЧКИ, защото нито един от тях не прави изключение. Например, изслушвайки техните отчети и анализи, в тях липсва не само професионална лексика, но най-лошото е, че липсват каквито и да било статистически данни за стойностите на недохранване, и въз основа на какво точно се основават твърденията им, че количеството на недохранените било намаляло. До мен непрекъснато достига информация от различни райони на общината, например от Мойепата. А се оказва, че дори Националният Статистически институт не казва нищо конкретно по темата за недохранването.

Кандидатите за кмет – всички до един - отказват да разрешат този тежък проблем, като че ли не съществува никаква връзка между въпросния проблем, междинните и крайните цели на техните предизборни платформи и програми. Единственото, което те неизменно предлагат е отдаване чест на националното знаме, включвайки в тези демонстрации измишльотини изсмукани от пръстите, родени от бедните им на идеи мозъци. Причината е, че всички кандидати са се вторачили и единственото което обмислят е как да спечелят повече пари, как да откраднат повече от предшествениците си на този пост. Точно там ние можем да забележим безумията на техните импозантни проекти, които не само не спомагат за разрешаването на същинските проблеми на Сантяго де Чуко, а дори напротив, създават нови такива. Наистина ли беше приоритет да се построи шосе до Уанда? Не, разбира се, че не беше. Тази планинска махала е почти напълно обезлюдена, там не се извършва никаква активна индустриална или земеделска дейност, която би могла да подобри благосъстоянието на малобройното ú население, като се изключат земеделските земи на един бивш кмет, който има в онзи район овощни градини. Някои ще се опитат да изтъкнат като аргумент, че този отрязък от шосето е бил нужен за да се свърже с дефилето на Уайлас. Но в действителност най-близкото населено място е Чукикара, кръстопът между Пайаска и дефилето на Уайлас. Онова, което наистина бе нужно беше да се построи шосе до Мойепата и да се изгради отклонението до Ситабамба, за да могат многобройните селски стопани от тези два района да имат по-лесен достъп и да взимат по-голямо участие на пазара за селскостопански продукти в Сантяго де Чуко. . По подобен безмозъчен начин, в главата на настоящия все още кмет, влезе друг бръмбар, и той разруши историческия централен площад на град Сантяго де Чуко, построявайки на негово място най-обикновен тематичен парк. Как не заговори у него съвестта, да не разрушава емблематичния за града централен площад, създаден и построен по модела на древногръцката Агора, което го правеше уникален.

По мое мнение: никой от настоящите кандидати не заслужава кметското място, дори никакъв пост не заслужават в Администрацията на Сантяго де Чуко. Достатъчно е човек да прочете техните програми за управлението на града. Всички те, поразително напомнят плана за управление на един кандидат - отпреди няколко мандата, който искаше да построи подземна автогара в Сантяго де Чуко, безмислена идея, но поне проектът беше творчески, за разлика от настоящите кандидати, които дори с това не могат да бъдат похвалени.






miércoles, 27 de junio de 2018

Eдин случай от войната

Моят покоен дядо ми беше разказал един случай от войната. Фашистите дошли в тяхното село, издевателствали над хората. Събрали вечерта всички деца и наредили до стената 12 деца, за да ги разстрелят.
Няколко мъже от селото застанали пред децата, застреляли ги.
Децата останали живи, но две минути по-късно фашистите отново насочили оръжията си. Още няколко мъже и старци застанали пред децата - били застреляни отново, а фашистите започнали да се веселят. Така продължили, докато всички мъже били застреляни.
Не останал нито един. И ето, отново се прицелили към децата, но сега пред тях застанали жените, които не били толкова много. 
Фашистите се засмяли и отново се прицелили, но вече в жените. Миг по късно се разнесла команда: "ОГЪН!" 
и ...

и всички фашисти, като един, паднали мъртви на земята.
Оказало се, че мъжете от селото изпратили един за помощ, казвайки му, че разполагат с малко време, че ще задържат немците и ще спасят живота на децата.
Те съхранили живота на децата с цената на своя.
Тези 15-20 минути смело заставали пред децата, разбирайки, че така трябва, защото са истински мъже и това е последният им ден, последните минути от живота.
Дядо беше едно от тези деца. Той живя и не разбираше, когато гледа новините, как след Великата победа, 
след толкова много смърт в света, 
нищо не се е променило, 
а насилието станало още повече. 
За какво били всички тези жертви, ако нищо не се е променило? 
И аз също не разбирам това..."

... от Юрий Гилев
С благодарност към Петър Арловски за споделения материал.
...
НАРОДНАТА ПАМЕТ ЗА ОТМИНАЛИТЕ ДНИ ТРЯБВА ДА Е ЖИВА... ЗА ДА СЕ ПОМНИ ЛИЦЕТО НА ЗЛОТО, ЧЕ ГО Е ИМАЛО И ЧЕ ЕДИНСТВЕНИЯ НАЧИН ПО КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ НАЗОВЕ ТО Е: "ЗЛО",
А НЕ КАКТО НЯКОИ ИСКАТ ДА ГО ГРИМИРАТ И ДА ГО ПРЕПРАВЯТ НА "ДОБРО"...

lunes, 21 de mayo de 2018

Плаче България

Да, ама повечето от вече онодената аудитория се гледа едно към едно... И не вие, умните и разумните, сте адресата - другата обработваема част. Орната земица с ниски челзц и инстинкти, която трябва да бъде забременена с поредната доза идиотизъм... Помагайте, приятели, помагайте да си отива тази държава. Не Родина и Отечество. Държава. Част от която сме всички ние. И Бойко, не ми казвай, че като си вършим съвестно професионалната работа, сме се издължили. И сме добри поданици на нормалността. Свърши тая. Ако ще се оцелява, трябва да се хапе гема. Но до кръв. Простотията ни обручи и уби. Затова сега не можем да приемем нормални студенти. Неграмотни, тотално неграмотни ученици - не само писмено, социално, политически, исторически... Видяхте ли симпатичното момиченце в предаването Стани богат - големият й проблем беше, че не знае думата автокрация... О, има далеч по-жалки примери. Думите изчезват. Да не говорим за красивите архаични и други думи. За диалектите не смея да споделя. Няма прошка за моралните престъпници. Все едно дали са национални медийни икони и авторитети. Щом можеш да направиш рубрика от "Глей как са прай", да легализираш артистично идиотизма, и това да минава за култура, да дойде Пенчо Кубадински и не да се хваща за кобура, а да ви скъса... и каквото там си имате за късане.- Това са думи на Сава Василев, зад които заставам и аз!



jueves, 12 de abril de 2018

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРОФ. КРАСИМИРА МУТАФОВА

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРОФ. КРАСИМИРА МУТАФОВА
Отправям тези редове до Вас и до всички, присъствали на поне няколко от 85-те издания на рубриката „Академичен четвъртък“, организирана от мен в Университетска библиотека на Великотърновския университет. Разбирам деликатността на ситуацията, защото Вие не сте сред приобщените и едва ли си давате сметка за същността и отговорностите, свързани с инициативата. Винаги съм смятал, че традициите са важна част от духовния живот на хората и институциите. Това в още по-голяма степен важи за академичните общности. При други обстоятелства вероятно бих приветствал този Ваш опит да продължите започнатата от мен през 2005 г. рубрика. Вярно е, че не съм я патентовал и нямам юридически права над нея. Но държа да заявя следното:
1. Разграничавам се от новите опити за продължаване на рубриката и не желая в публичното пространство името ми да се свързва с нея от този момент нататък.
2. С оглед на обстоятелствата, при които бе проведен конкурсът за Директор на Издателски и библиотечно-информационен комплекс при ВТУ в края на миналата година и Вашето избиране на въпросната длъжност, считам за неуместно да се възползвате от интелектуален продукт, плод на моя идея, организация и многогодишни усилия. Намирам този Ви опит за проява на лош вкус, липса на възпитание и колегиалност, не на последно място – за интелектуална кражба и безсилие да създадете нещо свое. Това ми напомня да призова и Вас, след безрезултатните опити да накарам съответните управленчески личности и структури да го направят, да подкрепите идеята ми да бъдат публикувани на страницата на Университета трите конкурсни Концепции – нека станат достояние на всички, в това число и на специалистите по библиотечно и издателско дело в страната, за да се опровергае или потвърди усещането за нечистоплътност на конкурсната ситуация. Разбира се, иде реч за автентично входираните концепции при съответните гаранции на отговорните лица. Различното ще е равно на криминална ситуация.
3. За да Ви избавя от мъките по измислянето на друго име на онова, което очевидно се каните да копирате, ви предлагам вместо „Академичен четвъртък“ да наречете рубриката „Кукувичи петък“ – името изцяло отговаря на обстоятелствата, които са Ви конституирали. И е в духа на книга с небезизвестно заглавие от първите години на прехода („Синдром на кукувицата“).
4. Искрено съчувствам на онези, които ще ви помагат и ще съучастват при обслужването на идеята от тук нататък – ще им се наложи да участват в церемония по предрешване, в състезание по дебелоочие и в конкурс по безпаметство. Едновременно! Но у нас това са шампионатни дисциплини без световна конкуренция.

Прося извинение вместо Вас от всички досегашни участници в рубриката „Академичен четвъртък“ от България и извън нея – учени, поети, писатели, художници, изкуствоведи, музиканти, преводачи, издатели, представители на наши и чужди културни и научни институции, възпитаници на Великотърновския университет – трудно ми е да изброя всички, които съм представял и на които съм давал трибуна. Накратко, дами и господа: ОТРИЧАМ СЕ! Така, както се отричат нормалните хора от скъпи на сърцата им неща – с болка и омерзение.
На печелившите – честито!
проф. дфн Сава Василев
В. Търново, 11 април 2018 г.

lunes, 2 de abril de 2018

Схема за глобяване на невинни пътници в градския транспорт във Варна и България

Схема за глобяване на невинни пътници в градския транспорт във Варна и България


Днес се натъкнах на следната случка... 

В 10.30 сутринта си хващам автобус на линия 31. Сядам на първото свободно място и тъй като съм облечена с дрехите за езда, гледам да не обръщам внимание на никой, който ме гледа странно... Все пак слънцето пече и времето е вече топло, а аз си се разхождам с ботуши със шпори и ярко червен брич (панталон за езда), нормално да има интересни реакции и погледи. В момента в който седнах се загледах в телефона си, а бях приготвила левчето в лявата си ръка, от към страната на кондукторката за да го дам когато мине... Но така и не видях жена или мъж да минава и не чух никой да казва "без билети и карти за проверка".

След 2 мин някъде една жена ми казва "вашия билет за проверка" и даже без да се замисля подавам левчето в ръката и тя го взема... Погледна ме и пита "защо нямаш билет". Аз вече разбрала че това е проверка, спокойно отвърнах, че не съм видяла кондукторката. А тя отвърна, че била изчакала кондукторката да мине през целия автобус за да започне проверката. И аз казах, че е възможно да е минала ама не съм длъжна да оглеждам хората за да търся коя кондукторката. При което и двете започнаха да ме обвиняват, контрольорката, че съм си гледала телефона, а кондукторката, че съм била гледала през прозореца. Проверяващата ми каза, че не било оправдание, че съм си гледала телефона, а аз от върнах, че не се оправдавам и както сама е видяла, в момента в който чух, че ме питат за билет, съм подала парите. 

Тя започна да ме обвинява, че трябвало да съм гледала за кондукторката и да я спра за да си взема билет и я накара да ми вземе левчето, за да ми даде билет... И така и стана... Даже ми сложи билета на свободната седалка, от там вече си го взех аз... Но контролата продължи да мрънка да съм си била платила глобата от 3 лв... След моя отказ, тя накара шофьора на автобуса, да спре на дадената спирка и да ме заплашва, че автобуса няма да тръгне ако аз не платя глобата или ако не сляза... След моя пореден отказ, твърдейки че не съм виновна и че не съм видяла кондукторката, а вече имам билет, хората взеха да се оплакват, че автобуса не мърда. 

Едно младо момче стана и реши че ще ми плати глобата, след което аз отказах, а контролата го пита дали е проверен и той каза "да с карта съм, аз ще и платя глобата.. Колко е тя".. Проверяващата отново се заяде с мен, понеже пак отказах на момчето да ми плати билета, и започна да вика към останалите хора как те си били купили билет, а аз не съм. При което момчето отново ме защити, че току що съм се качила и че не разбира какъв е проблема след като вече си имам билет. Една млада жена в същото време стана и подаде 10 лв на контролата, които се опитах да издърпам, за да върна на жената, за да не плаща измислената глоба, но не успях... И контрольорката закрачи бързо към шофьора, при което аз казах че искам имената на кондукторката и нейнит... 

Кондукторката не се дърпаше, но контролата се опита да я дърпа за ръката за да не видя имената, но аз ги бях снимала, а контрольорката даже се опита да скрие нейните ... Момчето пак ме защити, че съм в правата си да видя имената, а тя просто каза, че няма да ги видя..... За мой късмет бях успяла да ги снимам и ги заплаших, че ще подам жалба... Хората около мен тръгнаха да ме защитават, че вече съм имала билет, а те ме глобяват и да говорят, че кондукторката не си е свършила работата, а наказания излиза гражданина. До слизането и от автобуса имаха разправии, а тя бързаше да слезе. А аз бързах да върна парите на жената, а тя няколко пъти искаше да я уверя, че имам пари... 

Не мога да си обясня, защо след като някой не си е свършил работата, някой гражданин трябва да си плати за това... Те утре могат да извъртят същия номер на друг клиент, само и само да припечелят някой лев... С какво съм виновна, че и без това избягвам погледа на хората, ами и кондукторката даже не попита за билет. Аз не съм длъжна да я гоня из целия автобус за да си взема билет.. Да не говорим, че не съм човек, който да опита да спести левчето си. Нито ще обеднея, нито ще забогатея с тези пари... Да не говорим че облеклото ми е, толкова забележимо, че няма как да ме пропусне човек... Не съм за 3те лева глоба, а за отношението което получавам без да съм направила нищо... Колкото исках да съм незабележима заради дрехите, толкова успяха да накарат, всички да ме зяпат... 

Докато се премълчават такива случки, справедливост в България, няма да има... Яд ме е, че не направих видео..

На снимките имената на двете служителки участващи в схемата:



jueves, 8 de febrero de 2018

Извършителят на престъпления срешу човечеството Алберто Фухимори да бъде върнат в затвора !

Извършителят на престъпления срешу човечеството Алберто Фухимори да бъде върнат в затвора !

Автор: Хуан Естебан Юпанки Вилялобос

Настоящият президент на Република Перу е Педро Пабло Кушински, чийто баща е немец с еврейски произход, роден в Полша, а майка му от Франция с швейцарски корени. Те живели и работили в Перу след Втората Световна Война, самият Педро Пабло макар и роден в Перу, е завършил средното и висшето си образование в Англия и в САЩ Университетите Оксфорд и Принстън / . Оженил се за дъщеря на член на Горната камара в Парламента на САЩ, чрез която придобива Американско гражданство, каквото имат и трите му деца от този първи брак. Възможно ли е при тези житейски обстоятелства да има перуанско самосъзнание и идентичност? Въпросният възползвайки се от настъпващите коледни и новогодишни празници, освободи от затвора бишия президент на Република Перу – Алберто Фухимори – диктатор осъден на 25 години затвор, заради извършен доказан геноцид срещу перуанския народ.

Считано от този момент в Перу се разрази буря от протести. Народът не вкуси от трапезата приготвена за Бъдни вечер, а вместо това се стече по площадите. Никой не ги организира, никой не ги призова, това бе една спонтанна общонародна реакция спрямо този акт на президента. В столицата Лима протестиращите се насочиха към Сградата на Парламента. Пътят им бе препречен от полицейски кордони. Протестиращите си пробиваха път блъскайки щитовете на полицаите.

В по-големите градове се сформираха черезвичайни комитети, които се заеха да съгласуват действията на протестиращите – членове на тези комитети са синдикалисти, работници. Жителите на Перу се организират за стачки по градовете и селата, както и за всенародна стачка с две основни искания първото и най-важното от които е: Алберто Фухимори да бъде върнат в затвора !

Вече бившата министърка на Правосъдието Марисол Перес, отказа на президента Кушински, заявявайки му, че спрямо затворника Фухимори не може да се приложи общодържавната стандартна амнистия, защото той е осъден за престъпления срещу човечеството. След което бе освободена от длъжност и президентът назначи нов министър на Правосъдието – Енрике Мендоса, който се ангажира с освобождаването на Фухимори. Също така бе сформирана медицинска комисия, включваща личния лекар на Алберто Фухимори – бивш министър на Здравеопазването и по настоящем подсъдим по делото за принудително насилствено стерилизиране на 3 милиона перуански жители / предимно жени /. Въпросната лекарска комисия, обяви като „изключително тежко“ здравословното състояние на диктатора Фухимори.

Второто основно искане на Перуанския народ е Педро Пабло Кушински да се откаже и да си отиде от поста президент, защото тази му постъпка е считана за национално предателство. На балотажа перуанските избиратели гласуваха за Кушински, именно за да не спечели неговата опонентка Кейко Фухимори – дъщерята на диктатора. Основателни бяха съмненията на народа, че дъщерята бидейки президент ще даде амнистия на баща си. Към всичко това се прибавя факта, че според перуанското законодателство, не се позволява да бъде освобождаван арестант докато срещу него тече дело. В настоящия момент срещу Фухимори-баща тече процесът по обвинение за масовото убийство в Пативилка.

Но какво точно означава термина „Фухиморизъм“?

Да започнем с това, че през 1990 година перуанският народ гласува и избра Фухимори, заради неолибералната икономическа програма на неговия опонент – настоящият лауреат на Нобелова награда за литература Марио Варгас Льоса. На 5 април 1992г. Алберто Фухимори узурпира властта в Перу, като войските под негово командване и по негова заповед завзеха всички основни центрове на законно избраното правителство: Сградите на Парламента,Министерствата, Съдът, Централите на синдикатите. Централното радио и теливизия излъчваха само по негово одобрение, а на частните канали им бе забранено да излъчват каквато и да било информация относно ставащото в столицата с управлението на държавата. Започна една мрачна поредица от внезапни арести на видни държавници, политици и бизнесмени. Всички отговорни ключови постове бяха заменени с марионетки верни на Фухимори: държавни институции, преса, средства за комуникация, уважавани неправителствени организации.

Едно от най-страшните му престъпления бе срещу собствената му съпруга Сузана Игучи, която изнесе информация за финансовите му злоупотреби. По заповед на съпруга си, тя бе задържана, изтезавана, многократно по най-различни начини включително с електрически ток с различен волтаж. Днес тя е полуинвалид. Какво може да очаква един народ, от президент, който не пожали дори жената родила му 4 деца? Последваха масовите стерилизации, които по неофициални преброявания възлизат на 3 милиона - жертви на геноцида. Последваха жертвите на военния му ескадрон на смъртта наречен „Колина". Масовите убйства в Кантута, Бариос Алтос, Санта...

Перуанският народ не може да се примири с освобождаването на този престъпник и протестите няма да спрат.  






PS от преводача:

Няколко български вестника отказаха да публикуват статията, понеже не била релевантна за българската действителност. Специално за тях публикувам този откъс от Джон Стайнбек „За мишките и хората“:



Един плъх наблюдавал през дупката в стената как фермерът и жена му отварят някакъв пакет. „Каква ли храна имало вътре?“ За негов ужас плъхът видял да изваждат капан за мишки.
       Решил, че е най-добре да предупреди всички животни във фермата:
       —     В къщата има капан за мишки, капан за мишки в къщата! — викал плъхът.
       Кокошката се оваляла в прахта, вдигнала глава и изкудкудякала:
       —     Извинете, г-н Плъх, разбирам колко обезпокоително е това за вас, но мен изобщо не ме засяга. Няма за какво да се притеснявам.
       Плъхът отишъл при прасето:
       —     В къщата има капан за мишки, в къщата има капан за мишки!
       —     Съжалявам, г-н Плъх — казало със съчувствие прасето, — но не мога да направя нищо освен да се моля за вас, което ви уверявам, че ще направя.
       Плъхът се обърнал и към кравата.
       —     Олеле. Капан за мишки? Аз съм в смъртна опасност.
       —     Ха-ха — присмяла му се тя.
       Накрая плъхът се прибрал в къщата с наведена глава и примирен, че ще трябва сам да се справи с надвисналата опасност.
       Същата нощ в къщата се чул звук от щракване на капана за мишки. Жената на фермера се втурнала да види какво се е хванало. В тъмнината тя не видяла, че капанът е защипал опашката на отровна змия. И змията я ухапала.
       Фермерът веднага я закарал в болница, където тя скоро вдигнала температура. И понеже всички знаят, че високата температура се лекува най-добре с прясна пилешка супа, фермерът взел брадвата и се запътил към стопанския двор за основната съставка на супата — кокошката.
       Дълго боледувала жена му и много приятели и роднини се изредили да седят край леглото и. За да нагости всички, фермерът заклал и прасето.
       Накрая след дълго боледуване жената починала. за погребението дошли, толкова много хора, че за да ги нахрани, фермерът трябвало да заколи и кравата.

       И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой.

Символизъм на шевиците

Лекция пред Съюза на учените / СУБ / - гр. Варна Конференция "Културното наследство на гр.Варна и района" Сравнение между шевиците на индианските племена от Андите и шевиците на българите, м.Септември 2018г.

Пътят на мъдростта на инките, ч.2