Пътят на мъдростта на инките, ч.1

Пътят на мъдростта на инките, ч.2

Directorio Web Adsik

jueves, 12 de abril de 2018

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРОФ. КРАСИМИРА МУТАФОВА

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРОФ. КРАСИМИРА МУТАФОВА
Отправям тези редове до Вас и до всички, присъствали на поне няколко от 85-те издания на рубриката „Академичен четвъртък“, организирана от мен в Университетска библиотека на Великотърновския университет. Разбирам деликатността на ситуацията, защото Вие не сте сред приобщените и едва ли си давате сметка за същността и отговорностите, свързани с инициативата. Винаги съм смятал, че традициите са важна част от духовния живот на хората и институциите. Това в още по-голяма степен важи за академичните общности. При други обстоятелства вероятно бих приветствал този Ваш опит да продължите започнатата от мен през 2005 г. рубрика. Вярно е, че не съм я патентовал и нямам юридически права над нея. Но държа да заявя следното:
1. Разграничавам се от новите опити за продължаване на рубриката и не желая в публичното пространство името ми да се свързва с нея от този момент нататък.
2. С оглед на обстоятелствата, при които бе проведен конкурсът за Директор на Издателски и библиотечно-информационен комплекс при ВТУ в края на миналата година и Вашето избиране на въпросната длъжност, считам за неуместно да се възползвате от интелектуален продукт, плод на моя идея, организация и многогодишни усилия. Намирам този Ви опит за проява на лош вкус, липса на възпитание и колегиалност, не на последно място – за интелектуална кражба и безсилие да създадете нещо свое. Това ми напомня да призова и Вас, след безрезултатните опити да накарам съответните управленчески личности и структури да го направят, да подкрепите идеята ми да бъдат публикувани на страницата на Университета трите конкурсни Концепции – нека станат достояние на всички, в това число и на специалистите по библиотечно и издателско дело в страната, за да се опровергае или потвърди усещането за нечистоплътност на конкурсната ситуация. Разбира се, иде реч за автентично входираните концепции при съответните гаранции на отговорните лица. Различното ще е равно на криминална ситуация.
3. За да Ви избавя от мъките по измислянето на друго име на онова, което очевидно се каните да копирате, ви предлагам вместо „Академичен четвъртък“ да наречете рубриката „Кукувичи петък“ – името изцяло отговаря на обстоятелствата, които са Ви конституирали. И е в духа на книга с небезизвестно заглавие от първите години на прехода („Синдром на кукувицата“).
4. Искрено съчувствам на онези, които ще ви помагат и ще съучастват при обслужването на идеята от тук нататък – ще им се наложи да участват в церемония по предрешване, в състезание по дебелоочие и в конкурс по безпаметство. Едновременно! Но у нас това са шампионатни дисциплини без световна конкуренция.

Прося извинение вместо Вас от всички досегашни участници в рубриката „Академичен четвъртък“ от България и извън нея – учени, поети, писатели, художници, изкуствоведи, музиканти, преводачи, издатели, представители на наши и чужди културни и научни институции, възпитаници на Великотърновския университет – трудно ми е да изброя всички, които съм представял и на които съм давал трибуна. Накратко, дами и господа: ОТРИЧАМ СЕ! Така, както се отричат нормалните хора от скъпи на сърцата им неща – с болка и омерзение.
На печелившите – честито!
проф. дфн Сава Василев
В. Търново, 11 април 2018 г.

lunes, 2 de abril de 2018

Схема за глобяване на невинни пътници в градския транспорт на Варна

Схема за глобяване на невинни пътници в градския транспорт на Варна


Днес се натъкнах на следната случка... 

В 10.30 сутринта си хващам автобус на линия 31. Сядам на първото свободно място и тъй като съм облечена с дрехите за езда, гледам да не обръщам внимание на никой, който ме гледа странно... Все пак слънцето пече и времето е вече топло, а аз си се разхождам с ботуши със шпори и ярко червен брич (панталон за езда), нормално да има интересни реакции и погледи. В момента в който седнах се загледах в телефона си, а бях приготвила левчето в лявата си ръка, от към страната на кондукторката за да го дам когато мине... Но така и не видях жена или мъж да минава и не чух никой да казва "без билети и карти за проверка".

След 2 мин някъде една жена ми казва "вашия билет за проверка" и даже без да се замисля подавам левчето в ръката и тя го взема... Погледна ме и пита "защо нямаш билет". Аз вече разбрала че това е проверка, спокойно отвърнах, че не съм видяла кондукторката. А тя отвърна, че била изчакала кондукторката да мине през целия автобус за да започне проверката. И аз казах, че е възможно да е минала ама не съм длъжна да оглеждам хората за да търся коя кондукторката. При което и двете започнаха да ме обвиняват, контрольорката, че съм си гледала телефона, а кондукторката, че съм била гледала през прозореца. Проверяващата ми каза, че не било оправдание, че съм си гледала телефона, а аз от върнах, че не се оправдавам и както сама е видяла, в момента в който чух, че ме питат за билет, съм подала парите. 

Тя започна да ме обвинява, че трябвало да съм гледала за кондукторката и да я спра за да си взема билет и я накара да ми вземе левчето, за да ми даде билет... И така и стана... Даже ми сложи билета на свободната седалка, от там вече си го взех аз... Но контролата продължи да мрънка да съм си била платила глобата от 3 лв... След моя отказ, тя накара шофьора на автобуса, да спре на дадената спирка и да ме заплашва, че автобуса няма да тръгне ако аз не платя глобата или ако не сляза... След моя пореден отказ, твърдейки че не съм виновна и че не съм видяла кондукторката, а вече имам билет, хората взеха да се оплакват, че автобуса не мърда. 

Едно младо момче стана и реши че ще ми плати глобата, след което аз отказах, а контролата го пита дали е проверен и той каза "да с карта съм, аз ще и платя глобата.. Колко е тя".. Проверяващата отново се заяде с мен, понеже пак отказах на момчето да ми плати билета, и започна да вика към останалите хора как те си били купили билет, а аз не съм. При което момчето отново ме защити, че току що съм се качила и че не разбира какъв е проблема след като вече си имам билет. Една млада жена в същото време стана и подаде 10 лв на контролата, които се опитах да издърпам, за да върна на жената, за да не плаща измислената глоба, но не успях... И контрольорката закрачи бързо към шофьора, при което аз казах че искам имената на кондукторката и нейнит... 

Кондукторката не се дърпаше, но контролата се опита да я дърпа за ръката за да не видя имената, но аз ги бях снимала, а контрольорката даже се опита да скрие нейните ... Момчето пак ме защити, че съм в правата си да видя имената, а тя просто каза, че няма да ги видя..... За мой късмет бях успяла да ги снимам и ги заплаших, че ще подам жалба... Хората около мен тръгнаха да ме защитават, че вече съм имала билет, а те ме глобяват и да говорят, че кондукторката не си е свършила работата, а наказания излиза гражданина. До слизането и от автобуса имаха разправии, а тя бързаше да слезе. А аз бързах да върна парите на жената, а тя няколко пъти искаше да я уверя, че имам пари... 

Не мога да си обясня, защо след като някой не си е свършил работата, някой гражданин трябва да си плати за това... Те утре могат да извъртят същия номер на друг клиент, само и само да припечелят някой лев... С какво съм виновна, че и без това избягвам погледа на хората, ами и кондукторката даже не попита за билет. Аз не съм длъжна да я гоня из целия автобус за да си взема билет.. Да не говорим, че не съм човек, който да опита да спести левчето си. Нито ще обеднея, нито ще забогатея с тези пари... Да не говорим че облеклото ми е, толкова забележимо, че няма как да ме пропусне човек... Не съм за 3те лева глоба, а за отношението което получавам без да съм направила нищо... Колкото исках да съм незабележима заради дрехите, толкова успяха да накарат, всички да ме зяпат... 

Докато се премълчават такива случки, справедливост в България, няма да има... Яд ме е, че не направих видео..

На снимките имената на двете служителки участващи в схемата: