Пътят на мъдростта на инките, ч.1

Пътят на мъдростта на инките, ч.2

Directorio Web Adsik

jueves, 2 de noviembre de 2017

Пленарен доклад на тема "Философията и науката на инките"

1
Пленарен доклад на тема "Философията и науката на инките"
Заключителна конференция за Месеца на науката 2017,
организиран от Съюз на учените – Варна
НАУКАТА В СЛУЖБА НА ОБЩЕСТВОТО – 2017
27 октомври 2017 г., гр. Варна
Представя Хуан Естебан Юпанки Вилялобос:
Магистър на Образователните науки, методологии и управление на образованието.
Бакалавър педагог и преподавател по География, История и Философия.
В процес на защита на Докторска степен в областта на Епистемологията на образованието.
Наблюдател и изследовател на социалните рискове към Института за Алтернативно Развитие (IDA) към ООН. От 1989 до1997 година
Научен сътрудник към Института по Американска География и История в Перу.
Доцент във Висшия Частен Университет „Сесар Вайехо“ гр.Уарас – специалност Философия, 2010-2016г.
Главен асистент по Философия във Висшия Технически Институт „Хектор Васкес Хименес” гр. Качикадан, Ла Либертад
Старши
Аситент по Философия във Висшия Педагогически Институт, гр. Качикадан, Ла Либертад 1996 г -1998 г.
Аситент по История във Висшия Педагогически Институт "Виктор Раул Айа де ла Торре”, гр. Сантяго де Чуко, 1995г.
Автор на 10 книги и 3 научни труда относно образованието и в частност географията и на 2 политически анализа.
Интелектуално творчество / с Авторско право / .
Епистемология на перуанското образование“ 2016г. - изледователски проект за докторантура.
• „Качество на Образованието – промяна на парадигмата“ - монография, университетско издание гр. Трухильо, 2014г.
Наръчник за преподаватели по Общообразователния предмет – География“, Авторско право 2011-00165 от м.януари 2011г. Първо издание.
Документално произведение: „Научно изследване относно: Развитието на аналитичната и социална мисъл в училищната среда от гледна точка на индианската философия” - монография, университетско издание гр. Трухильо, 2007г. публикувано в
Една петилетка за Перуанската политика, том 1, Авторско право ISBN -978-1-4716-6099-3, първо издание 2012г.
Една петилетка за Перуанската политика, том 2, Авторско право ISBN -978-1-2917-1087-8, първо издание 2012г.
2
Обръщение:
Първо искам да благодаря на Съюза на учените в България и специално на Председателя на Съюза на учените – за Варна, професор Виолета Йотова, за оказаната ми висока чест, да застана тук пред вас, заслужили деятели на науката в многобройни и най-разнообразни области.
Но преди всичко искам да приветствам горещо темата на този месец, а именно „НАУКАТА В СЛУЖБА НА ОБЩЕСТВОТО“. Това лого се явява най-синтезираната и най-всеобхватна дефиниция за Науката на коренните жители на континента Америка и в частност на инките. Научното мислене и постиженията на инките и другите доколумбови цивилизации без изключения са служили в полза на обществото. Науката се явява неделима част от философията На живота при нас индианците.
За да просъществува човешкото общество, в неговото многообразие и колоритност,  човечеството трябва да се прибегне до парадигма различна от досега-използваните, за разрешаване на проблемите си. Настоящата икономическа, политическа и социална форма на управление,  не успя да реши проблемите с  култура и духовността на човеците, защото ползва логиката на отчуждаване и отхвърляне.
Пътят за бъдещото развитие на човешкото общество, който предлагаме - ние учените от перуанските Анди, към които принадлежа по произход, е различен от пътя, по който се развива модерната западна цивилизация и култура. Тук вече ще навляза в първата основна тема на Пленарния доклад, а именно: Философията на инките.

ЧАСТ ПЪРВА:

1. ФИЛОСОФИЯ НА ИНКИТЕ:

За нас инките, индивидът сам по себе си, не съществува, всяка личност съществува за нас, само като част от цялото, от колектива, в който личността се реализира, чрез своите специфични дадености и функции, но светът не се центрира в личността. А всеки колектив е градивна частица от друг, още по-голям колектив.

Животните, растенията, планинските върхове, звездите също са части от всемирния колектив. Различните части дължат една на друга уважение, и никой няма право да се ползва от друга част от цялото, ако тя не е достигнала до състояние да се самовъзстанови, след като бъде употребена. В нашите индиански общества в Андите и по поречието на река Амазонка, тази традиция на уважение към другите елементи от колектива се спазва. Ние проповядваме НЕНАСИЛИЕ, хармония, обич и взаимопомощ.




3

В диалектиката, заложена още от времето на Аристотел, всичко се дели на два антагонистични антипода: материализъм и креационизъм, приятел и враг, любов и омраза, бяло и черно, топло и студено. В този двуполюсен модел трети елемент няма, третият е изключен, той е невъзможен.
При нас, коренните жители на Америка, нещата не се делят на две, нито се следи: коя страна на везната ще натежи повече, или дали силите са изравнени, при нас равенството е като равенството при равностранен триъгълник, ако са три елемента, като квадрат ако са четири, като пентагон ако са пет, като равностранен шестоъгълник ако са шест и така нататък – нашата система не е ограничена до двоичност.
В индианския светоглед, във философията на инкиите, третият не е изключен, той е включен, защото всички части, са еднакво стойностни и необходими, за съществуването на равновесието, те са различни една от друга, но всички те се уважават взаимно, защото без изключения се явяват нужни и значими, за опазване на всемирното равновесие.
4
Философията на инките се основава на приемането, че вселената, че природата е цялостен жив организъм и притежава своя собствена мъдрост и логика, която е поддържала световното и космическото равносвесие, милиони години преди появата на разумните човешки същества.


Тук ще цитирам: „Защото Цялото не е съставено от една част, а от много.  



Ако каже кракът: 



Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото?  



И  ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? 



Ако всичко беше една част, къде щеше да е тялото? 



А сега наистина частите са много, а тялото – едно. 



И окото не  може да каже на ръката: 



Не ми трябваш;



нито главата на краката:  Не сте ми   необходими.”



П.К.12гл.,ст. 14-26



Това е моделът, по който всички живи и неживи обекти са части 



на същото Цяло / Всемира /



и които изглеждат по-слаби, са също толкова необходими;  



и както частите  на тялото се грижат еднакво една за друга. 



И ако страда една част, всичките части  страдат заедно с нея; 




или ако се радва една част, всичките части се радват заедно с  





нея, така всички живи същества са част от едно цяло 



и трябва да се грижат за околните. 



Това е много ясно доказуемо, когато се случи замърсяване примерно на 




почвата, в даден микрорайон, замърсяването после се разпростанява във 



подпочвените, плавателните и питейните води, 



заразяват се въздуха, растенията,  животните и хората.


Един изтъкнат български учен, мой близък приятел и привърженик на Диалектическия материализъм, след като чу горното мое твърдение изненадан ме запита: Всъщност, на кой от двата пътя са привърженици инките: „От материята към съзнанието или от съзнанието към материята?“
Със сигурност не очакваше отговора, който получи: Нито на единия, нито на другия, а на двата! Двата пътя са взаимнодопълващи се, те са като проекция отгоре и проекция отдолу, на един и същи обект. Обектът е Вселената и научното познание за нея. Очевидно е, че при тази нейна всеобхватност и форма, двете проекции: само отгоре и само отдолу са крайно недостатъчни, за да получим реалния образ на наблюдавания обект. Нужни са ни още проекциите отляво и отдясно, както и разрези под различни ъгли за да добием възможно най-точната представа за нея.
За по-добро онагледяване съм приложил проекции на произволно избран не много сложен като форма и структура обект в няколко негови проекции и разреза.
Вие, колега, го гледате отгоре ? - Вие сте материалист – материята е преди съзнанието. Вие, колега, го гледате отдолу? - Вие сте креационист – съзнанието е преди материята. Ние Инките ви казваме: Има и други разрези, има и други ъгли различни от 0, 90, 180 и 360.
Частният случай при разрешаването на дадена математическа задача, не е единственото решение. Например Нулевата матрица, не е единственият тип матрица, но това не я прави да не бъде матрица. Разрезът отгоре си е на същия обект, но той не съвпада и не може да съвпадне с оригинала, а е само частично негово проявление.
5




6
За инките животът на земята е само една частична проекция на Вселената. Ще онагледим това с няколко изображения и изчисления.
Пътят на живота, като проекция и отражение на реда във Вселената-Космос.

7
Хармонията и пропорциите като поддържащи реда във Всемира.
Ние, инките се прекланяме и стремим към спазване на съвършените пропорции, защото именно върху реда и прецизността на математиките и астрофизиката Светът съществува. Нарушаването на реда, води до хаос и смърт.
/ След няколко точки, отново ще се върнем на темата за пътя Капак Ням и хармонията./
8

ФИЛОСОФИЯ
на
НЕНАСИЛИЕ

Taita Shanti
Benisa Duno
Leon Tolstoy








Заключение:



Резултатите от философските постижения на дадено общество оказват силно 



влияние на неговото развитие. Това е непосредствено видимо за области като 



етиката и политическата философия. Изследванията и ученията на 



КонфуцийМакиавелиЛокРусо и Маркс, са примери за философии, 



които са били определящи за държавното управление и политическите 



процеси в съответните епохи и общества.





По аналогичен начин, философията на инките се явява основополагаща, за 



устройството на Конфедерацията и естеството на научните постижения  



на онази епоха. Като водеща наука инките поставят Етиката и Морала. 



По този начин  Конфедерацията на инките 



успява да разреши проблемите с глада, социалното 



разслоение на обществото, а войните, които се водят са предимно ритуални, 



а до решения се достига само с абсолютен консенсус между всички членове на 



обществото включая най-малките деца и живата природа.





9
ЧАСТ ВТОРА:

2. НАУКА НА ИНКИТЕ


Ще започна втората част на този мой Пленарен доклад за Науката на инките, 





с думите на Йохан Волфганг фон Гьоте 




велик  немски писател, драматургхуманистученфилософ и политик:






Целта на моя пленарен доклад, е да повдигна завесата, която от векове покрива знанията, постиженията и цялостния принос на Инките и предшестващите ги индиански цивилизации, в областта на Науката.

Оцелели след многовековен геноцид, ние имаме какво да дадем на човечеството. А вие, учените на България, сте удостоени с честта да бъдете сред първите, за които тази завеса се вдигна и то от първо лице! 

Многократно други са говорили за нас и вместо нас, базирайки се на диалектическия материализъм или на класическата философия, но без да се опитат да застанат и да погледнат от този нов и непознат за тях ъгъл. А е нужно да бъде направено, за да може новият ъгъл, новият разрез да ви открие онова, което другите два разреза не могат да разкрият, понеже остава невидимо за тях именно поради ъгъла, от който подхождат към изучавания обект.

10
Уважаеми колеги, последно наложително уточнение: Ние, коренното население на Америка, не считаме себе си за перуанци, еквадорци, боливийци и всички останали нации, на които изкуствено е била разделена Конфедерацията на инките наречена Тауантинсуйу. Но за да бъде изложението ми възможно по-разбираемо, назовавам Тауантинсуйу – Конфедерацията на инките.
Настоятелно наблягам на факта, че Политическата форма на управление на Инките е била Конфедерация, но винаги погрешно е била назовавана от западните историци и хроникьори: Империя. В настоящето изложение, аз използвам коректния термин.
Какво определение за наука ни дава латинския речник?
La ciencia (del latín scientĭa ‘conocimiento’= ЗНАНИЕ).
Според тълковния речник на българския език: мн.ч., науки, ж.р.
Система от знания за закономерностите в развитието на природата, обществото и мисленето и за същността на явленията.



Илюстрацията на известния полски карикатурист Павел Кучински, се нарича „Ябълката“ и отлично онагледява разликата между западната и индианската наука. Очевидно е, че на въпроса: Кое от двете деца показва „ябълка“? Отговорът е И ДВЕТЕ ! Въпреки, също така очевидния факт, че те показват различни обекти.

И така: какво е науката за инките?
Тя се явява Философия за живота.



11
За инките, науката е била и е: Реалното приложение, на придобитите и унаследени знания, в полза на цялото общество. Науката, за нас индианците от Ибероамерика, не е била и не е самоцел, тя се живее.
Както казва римският учител и оратор Фабий Квинтилиан: „Практиката без теория, е по-ценна от теорията без практика“.
Разпространено е мнението, че науката и знанията в Конфедерацията на инките, са били достъпни само за знатния елит на Инките от мъжки пол. Това са записали хрониките на много испански свещеници като Хуан Хинес де Сепулведа, Бартоломе де Лас Касас и др. За тях, като католици, не е било разбираемо, как науката може да бъде достъпна за всички членове на обществото, всключително за плебеите и дори за жените. Още по-малко за тях е било разбираемо, как знанието може да се съхранява и предава без наличието на графични знаци и фонетична азбука.
Истина е, че не всички членове на колектива на Конфедерацията са имали еднакви заложби за различните клонове на научното познание, но всички те са имали РАВЕН ДОСТЪП ДО ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ИЗУЧАТ и по-точно да специализират, онова, което притежават като вродена дарба.
Ние, коренните жители на Америка, не приемаме твърдението, че Цивилизациите в Доколумбова Америка са били по-слабо развити в сравнение със завоевателите си. Тук ще цитирам професор академик Андрей Пантев, който от своя страна цитира Фридрих Хайнрих Александър фон Хумболт,  германски естественик, пътешественик-изследовател и географ, който реализира Експедиция в Латинска Америка (между 1799г. и 1804г.). Изключително впечатлен от природата, местните цивилизации и техните постижения той посвещава цели 30 тома от научните си трудове на резултатите от тази именно експедиция.
Хумболт категорично заявява, че постиженията на Индианските цивилизации на територията на днешно Мексико и Перу, през 18 век, са съизмерими единствено с научните, културни и технически постижения само в два Европейски града от онзи век, а именно: Париж и Санкт Петербург.
А учебниците по история на Ибероамерика издадени от издателство „Edelsa grupo didascalia” - Мадрид преди 15 години, разказват как през 1521г, когато на Ернан Кортес завладява Теночтитлан – столицата на империята на Ацтеките – жителите на този град са наброявали 500 000, а по същото време само 4 европейски града са имали по 100 000 жители, а най-населеният град на Испания е била Севиля, която е наброявала едва 45 000 жители.
От друга страна: базирайки се на определението на Адриан де Гроот / холандски психолог и шах майстор /, можем да твърдим, че знанието на инките е Емпирично, като неговите основни етапи са:
1.Наблюдение. 2.Съзерцание. 3.Приложение. 4.Ежедневие. 5.Обобщение и предаване.
Тоест знанието на инките, както при Платон е по същество: дедукция от априорни вселенски принципи.
Научните методи и изследвания при индианските племена са вървели в посока от приложение към обобщение и предаване на знанията.

12
В съвременната западна наука нееднократно, откритието предшества приложението. Например: Явлението радиоактивност / радиоактивен разпад / е открито за първи път от френския учен Анри Бекерел през 1896г. при изучаване на флуоресценцията и действието на уранови соли върху фотоплаки.  А приложението му, а именно разработването на атомни електроцентрали, Радиовъглеродно датиране и ядрени бомби се случва около половин век по-късно.
Връзката и логиката на познанията на инките: първо прилагане на научните знания и едва после „откриването им“ е точно обратна на тази в съвременното общество. Знанията се придобиват чрез запаметяване и прилагане на закономерностите наблюдавани в природата.

Като пример можем да посочим едно безспорно постижение на инженерната мисъл на моите предци-инките, а именно: построяването и използването на дренажни поливни системи, работещи на капилярен принцип, които са служели и служат за напояване на земеделски терени, разположени на ниво значително по-високо от преминаващите в пропастите под тях реки.




Друго безспорно постижение на Конфедерацията на инките:
Moray – Qechuyoq, това място е било център за селскостопански проучвания, където експериментите с реколтата се извършват на различни височини, оформлението му създава градация от микроклимати, с център- центъра на концентричните кръгови платформи, който има най-висока температура и постепенно температурата намалява, като по този начин може да бъдат симулирани до 20 различни вида микроклимат, това векове преди да стъпят на Американския континет испанските завоеватели.





14
Основната цел на методологията и изследванията на инките са благоденствието на обществото, възможно най-доброто и полезното приложение на всички типове наука, научни знания, технологии и открития, а не чистата наука сама по себе си - отделена от практическото и приложение и смисъл.
Пример: Дори най-високо развитите съвременни технологии и метеорологични проучвания за прогнозиране на времето и климата, дават понякога неправилни прогнози. Или правилни такива, които не могат да бъдат адекватно използвани в полза на обществото, поради други икономически причини или неадекватни урбанистични планове.

Никой индиански земеделец никога не е дал неправилна метеорологична прогноза.



15
Съвременната наука и правилните метеорологични прогнози, въпреки стриктните си подходи и резултати, не можаха да предотвратят стотиците жертви на наводненията в Перу между декември 2016г. и май 2017г.


Изображение: последствия от наводненията в Санта Еулалия.
Според статистиките на Националния статистически институт в Перу и Нациоанлния Институт за гражданска защита: директни жертви на катастрофата 285 955, които напълно са загубили домовете си; засеганти от катастрофата /с частично отнесени жилища/ са 1 559 487 жители. Магистрали - унищожени 4 391 км. Мостове - напълно разрушени– 489 броя.



Всички гореописани построени със съвременни стротелни технологии и материали и модерни архитектурни решения.

А сега нека да видим Доколумбова архитектура и конструкции:
В резултат от наводненията в Перу между декември 2016г и май 2017г:
Напълно разрушени участъци по пътя Капак Нян / построен от инките между 13 и 14 век / – 0 км.
Разрушени и отнесени сгради и конструкции на племето Мучик – глиненият град Чан Чан, Уакас дел Сол и Уакас де ла Луна – построени между 2 и 7 век след Христа. / от Новата ера / – 0 броя.
Те продължават незасегнати от периодичните наводнения и феномена дел Ниньо.
Канал Мочика и Канал Winchaozao /по-познат в настоящето като Санта Каталина/ – построени между 2 и 7 век след Христа. / от Новата ера / - разрушени или засегнати – 0 броя.
Продължават да бъдат функционални и в наши дни, използват се от чуждестранните фирми и от индианските земеделци разполагащи със земи в този район. Незасегнати от времето и природните бедствия.




Моля обърнете внимание! Всички гореупоменати са разположени са в най-пострадалите от феномена Ел Ниньо зони на Перу.

Западната наука през вековете се е променяла, еволюирала и доразвивала преминавайки през геоцентризъм, хелиоцентризъм, теоцентризъм, антропоцентризъм, диалектика, материализъм , до хедонизъм и консумизъм днес.
Безспорно е, че благодарение на достиженията на самоотвержени и посветени на научното дело, като вас тук присъстващите, човешката цивилизация стъпи дори на луната, и лично аз с голям интерес очаквам да чуя Пленарния долкад на  проф. д-р Димитър Теодосиев за „Настоящето и бъдещето на космическите изследвания в България“.

Обаче всички ние трябва с прискърбие да признаем, че независимо от постигнатите изключителни върхове на научните открития и технологии, човечеството продължава да съществува, без да е разрешило такива наболели ежедневни въпроси като глада, социалното неравенство и войните, типични за всички отминали исторически епохи... А както знаем при военни инвазии, от завоевателите са били унищожавани или отнасяни безценни постижения на инженерната научна мисъл на завладените народи. Най-реакционните умове са изгаряли книги, за да пресекат по този начин пътя на знанието, събаряли са училища, библиотеки и музеи.

17
РОЛЯТА НА ИНКИТЕ в историята на науката:
Моите предци КОМПИЛИРАТ, ОБРАБОТВАТ, СИСТЕМАТИЗИРАТ, УСЪВЪШЕНСТВАТ и СЪХРАНЯВАТ НАУЧНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА ИНДИАНСКИТЕ ОБЩНОСТИ от ЦЯЛА ЮЖНА АМЕРИКА към 13 – 14 век / с изключение единствено на територията на днешна Венецуела /.
Науката на инките, не е отричала, нито е заличавала знанията на новоприсъединените към Конфедерацията племена, а е приемала, и приобщавала, специфичните знания към другите вече събрани такива.
Илюстрацията, която видяхме малко по-горе с въжения мост, онагледява как научните постижения и технологии на инките служат на цялото общество, включително на домашните животни и живата природа, защото философията ни е холистична и космогонична.
А как са се обучавали инките? Отговорът на този въпрос е изключително интересен.
Сигурен съм, че повечето от вас са запознати с информацията, че преди 3 години, през 2014г. ЮНЕСКО обяви пътят Qhapaq Ñam за Световно културно-историческо наследство. Този път, минава през много археологични обекти, които също са в списъка на Световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО: Например Ингапирка в Еквадор, Куско и Свещената долина на инките в Перу, Тиуанако в Боливия, Килмес в Аржентина.
Но какво е Капак Нян в действителност? За инките и нас, техните потомци, Qhapaq Ñam е Път на знанието, проекция на Космоса върху Земята, академия за вървящите по него. Онези, които го извървят целия придобиват знания в областта на всички Природни науки, Приложни науки, Формални науки, Социални и хуманитарни науки.
Носители на научните знания в съвременното общество:
1.1. Писмени текстове – Книги, Учебници, Енциклопедии – използват графични знаци като израз на фонетичните звуци и формули.1.2. Интернет мрежата – завръщане от езика на думите, към езика на цифрите.
2.Центрове за предаване на научните знания: Университети, Академии, Висши учебни заведения. 3. Продължителност на обучението: средно от 3 до 6 години.
Носители на научните знания на Инките:
1.1.Кипус – изполващи бройни системи от тройно, четворно, петорно и десеторно ниво. Тепърва се преоткрива значението им и разчитането им е дело на дългогодишен труд на индиански историци.
Считам за много важно да наблегна, че ЧИСЛАТА са език, те са предхождали БУКВИТЕ като средство за предаване на знания и информация, също така многократно ги превъзхождат, защото както знаем съвременните компютри използват програми базирани на числа, редици и матрици, а не на букви, фонетика и думи.
2. Центрове за предаване на научните знания: Пътят Капак Нян – каменна Енциклопедия, с основна дължина приблизително 12 000 км. /30 000 km total/
3. Продължителност на обучението индивидуална = времето необходимо на всяка личност индивдуално, за да извърви този път пеш.





18
Какво е Капак Нян в действителност:
Път на знанието, академия за вървящите по него. Онези, които го извървят целия придобиват знания в областта на всички Природни науки, Приложни науки, Формални науки, Социални и хуманитарни науки. Успореден на Земната ос с изключителна точност.








През м.10.2010г., чрез анализи на рисунките на Гуаман Пома де Аяла, учените историци установяват, че чрез Кипу може да бъде предавана не само количествена и качествена информация, но и текстова. Според последните им открития Кипу използва 40-тична бройна система, което е обяснимо единствено и само с принципа на paridad в управлението на Конфедерацията на инките ( 2 по 20 или
4 по 10 ). / видео за Yupana inka /


19
Но считам, че най-важната част от днешния ми Пленарен доклад е именно знанието, което ще придобиете относно Пътят на знанието на инките. Тук прилагам няколко графики показващи неговите невероятни геометрични и астрономически особености



23
Ако се фиксираме единствено и само върху тази тема, не ще ни стигне времето за всички научни области на Доколумбовите цивилизации, които планирам да засегна. И така вървейки по пътя Капак Ням в близост до Титикака ще видим:
Puerta Aramu Muru, Titicaca, и ще придобием знания по Архитектура.






Градежите на инките са съвършено проектирани, подредени и построени. Осите и наклоните са изчислени с астрономическа точност. А огромните каменни блокове тежащи до 2 000 тона, са напаснати с такава прецизност, че между тях не може да бъде вкарана дори топлийка и стоят гордо изправени непокътнати от времето, въпреки, че не е използван никакъв слепващ материал.
Учащият се индианец, който поема по пътя Капак Ням, не го прави по принуда, а това е акт на неговата свободна воля. Преминавайки през езерото Титикака – той получава знания още по Хидрология, Климатологията, Метеорология и Хидравлика. Сред това най-високо разположено плавателно езеро на Земята – 3 812 m н.в., се намират острови, а в близост до него от страната на Боливия, са разположени астрономични обсерватории построени от инките и от предхождащата ги цивилизация Тиуанако. Те са наблюдавали Зимното и лятно слънцестоене, пролетното и есенно равноденствие, движенията на небесните тела. Инките са имали два Календара. Слънчев – отговарящ за селскостопанските дейности и Лунен отговарящ за религиозните дейности.
24 Дом на знания по Астрономия:




Слънчевият календар се състои от една слънчева година от 365 дена, разделени на 12 месеца по 30 дена и 5 вметнати дена. За съвършената точност на календара, Инка Пачакутек е разпоредил построяването на 12 кули – обсерватории, наречени „sucangas”, те и днес могат да бъдат видени на изток от Куско.
От храма на слънцето в Куско са тръгвали 41 лъча, съвършено прави и под абсолютно еднакви ъгли един спрямо друг. Тези лъчи свързвали 328 броя Уакас – храмови комплекси и обсерватории, като всеки лъч преминавал през точно 8 от тях.
А изображенията са от астрономическия комплекс Каласасая на цивилизацията Тиуанако. Мястото не случайно бе избрано от боливийския президент Ево Моралес за встъпването му в длъжност, когато бе избран за първи път на този отговорен пост.
28
Но нека отново се върнем на Пътя на знанието и да стигнем по него до Куско, извървявайки пеш приблизително 579 км на надморска височина между 3 812 m н.в и 3 399 m н.в.
Урбанистичната инфраструктура на древната столица на инките Куско, представлявала точна и мащабна имитация на съзвездията видими на нощното небе в Южното полукълбо. /препратка към Философията, проекциите, разрезите/.


Инките различавали 2 типа съзвездия:
Първите, образувани от групи звезди, които свързани с мислени прави линии формирали образи на животни, герои и божества.
Вторите, били образувани от черните петна в Млечния път.

Моите предци са сред малкото на брой древни цивилизации, които специално са били упоменати в историческите източници, като способни да идентифицират съзвездията, дори когато звездите им не били видими в даден момент.





29
Перу, което се явява само част от Тауантинсуйу, е държава, в която могат да бъдат наблюдавани всички типове климат с изключение на полярен и субполярен.
Вървейки ученият по Капак Ням от Север на Юг ще премине през Екваториалния пояс, Субекваториалния пояс, Тропичния пояс, Зоната на тропичните пустини, Зоната на влажните тропици, Субтропичния пояс, Умерения пояс, Умерения океански климат, Умерения континентален климат, Преходно-континенталния климат, Високопланинска климатична област. Това обуславя и изключителното богатство и разнообразие на флората и фауната, около пешеходеца.
Вървейки любознателният ученик по пътя Капак Нян от Юг на Север – той се запознава с неизчерпаемия извор на знания по Ботаника, Биология, Екология, Опазване на околната среда – от 4 067 метра надморска височина при гр.Потоси / Боливия /, до 0 метра надморска височина при гр. Тумбес / Перу /. Веднъж, близък мой приятел ме попита: Кое човешко същество може да извърви толкова много километри пеш и то при такава надморска височина? Кой ли? Само жадният за знания!
Този човек, паралелно с усвояването на Емпиричните научни познания за заобикалящия го свят, чрез директно общуване с артефактите и практиката, закалява своя Характер, тренира своята Физика, моделира Моралните си устои, достига до ново осъзнаване за смисъла на науката и живота.
Срещите с местните жители от различните индиански култури му дават познания по Антропология, Философия, Психология, Етнография и Лингвистика. Не могат да бъдат пропуснати Хранителните технологии, Материалознанието и дори Корабостроенето. Запознава се и с Историята чрез Археологическите находки и изображенията по тях.
През 2005 г. текстилното изкуство на остров Такиле в езерото Титикака бе обявено за "Шедьовър на устното и нематериалното наследство на човечеството" на ЮНЕСКО. Облеклата, които използват местните жители и днес, са съхранили живи традициите от времето на Доколумбова Америка по отношение на тяхното качество, дизайн и символика.
За учените индихенисти преминаващи по Капак Ням, това място е извор на знания за Текстил, Материи, Техники на обработка на тъканите, Цветознание.
30
Но с това не се изчерпва необикновеното богатство от:
Постижения на древните индиански култури.
Трепанация практикувана от племето Паракас.




Индианските култури Mochica, Chimu и Паракас, са направили и практикували първи в световната история трепанации. В много градове в Южна Америка са намерени предколумбови черепи с тези характеристики. Инструментите са били направени от обсидиан,а самите пластини от благородни метали:злато или сребро.
Най-древните краниотомии са открити в гробници и са датирани, че са направени 1200 години преди Христа. Това показва необикновено високо ниво на медицинските познания. Съдейки, по последвалия трепанацията, растеж на костните краища на краниотомията, /като по този начин намалява нейния диаметър/, може да се докаже, че тези операции са били напълно успешни.
Интересен извод е, че трепанациите са предимно от лявата страна на черепа, със следи от фрактури, които съпътстват основната краниотомия, така че от това следва, че са били в резултат на травматично увреждане на мозъка, а не ритуални.
/ Цитат от Аржентинското медицинско списание по Неврохирургия, брой октомври – декември 2008г. Автор Родолфо Диас Фарфан /.

31
Западната наука изучава Теорията и я прилага на Практика.
Науката на местните жители на Абиаяла – истинското име на континента Америка - изучава Практиката и я прилага на Практика.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Уважаеми колеги, учени и почетни гости, каним ви настоятелно да извървите с нас Пътя на Знанието Капак Нян, да усетите философията, духа и гостоприемството на нашата култура.
Пътуването, сред индианските племена, населяващи територията на днешно Перу, които са повече от 100 на брой, всяко с различен език, история и култура, със съответните специфични за традициите и условията им на живот методи и знания, крие неизчерпаема мъдрост и богатства за непредубедения изследовател.
Към всичко това се прибавят разнообразните климатични условия с типичните за всяка зона екосистеми: от горещината и влагата на перуанската джунгла, до вечнозаледените 6 хилядници на Андите, от плодородната тясна крайбрежна ивица с племена от рибари, до пустинните райони на Наска.
Ще ви гостим с картофи и ще можете да опитате всички онези 3 000 сорта картофи, селектирани от генните инженери на Доколумбова Америка и ако желаете ще опитате всичките 5 000 сорта царевица, селектирани от същите генни инженери на Доколумбова Америка.
И не на последно място, ще ви заведем да посетите Банката по Germоplasma в гр.Лима към Националния Институт за Селскостопански изследвания, която е клон на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО). Тази световна банка за семена, съхранява ДНК от повече от 200 древни вида вече изчезнали растения. Тя не само подпомага развитието на селското стопанство в страната и региона, но и спомага за опазването на растителното богатство на планетата Земя.
Може би звучи твърде ексцентрично, но вдействителност именно това пътуване, ще разкрие пред вашето полезрение, това ново измерение на научните схващания за света, коренно различно от утвърдените до момента креационизъм и диалектически материализъм.
Благодаря ви много за вниманието.





ПП
Тук бих искал да вметна, че точно когато считах, че вече съм приключил с моето изложение, по темата на този Пленарен доклад, до мен случайно достигна информацията, за това как преди 4 дена, жителите на суворовското село Чернево, се събрали да протестират мирно, пред централата на химическия завод „Солвей соди“, против изграждането на Депо за отпадъци в землището на селото. Селските стопани желаят да опазят единственото си препитание.

Аз плаках заради страданието на вашия народ, което в голяма степен наподобява страданието на моя народ. Пътищата към „Солвей соди“, може и да са частна собственост, но държавата не може и не трябва да бъде частна собственост, а постиженията на науката и научните технологии, не бива да служат на лични интереси, нито на частни такива, нито за политически цели.

Науката трябва да служи на обществото винаги и

 безрезервно.
Благодаря още веднъж.


27.10.2017г.