Пътят на мъдростта на инките, ч.1

Пътят на мъдростта на инките, ч.2

Directorio Web Adsik

miércoles, 27 de junio de 2018

Eдин случай от войната

Моят покоен дядо ми беше разказал един случай от войната. Фашистите дошли в тяхното село, издевателствали над хората. Събрали вечерта всички деца и наредили до стената 12 деца, за да ги разстрелят.
Няколко мъже от селото застанали пред децата, застреляли ги.
Децата останали живи, но две минути по-късно фашистите отново насочили оръжията си. Още няколко мъже и старци застанали пред децата - били застреляни отново, а фашистите започнали да се веселят. Така продължили, докато всички мъже били застреляни.
Не останал нито един. И ето, отново се прицелили към децата, но сега пред тях застанали жените, които не били толкова много. 
Фашистите се засмяли и отново се прицелили, но вече в жените. Миг по късно се разнесла команда: "ОГЪН!" 
и ...

и всички фашисти, като един, паднали мъртви на земята.
Оказало се, че мъжете от селото изпратили един за помощ, казвайки му, че разполагат с малко време, че ще задържат немците и ще спасят живота на децата.
Те съхранили живота на децата с цената на своя.
Тези 15-20 минути смело заставали пред децата, разбирайки, че така трябва, защото са истински мъже и това е последният им ден, последните минути от живота.
Дядо беше едно от тези деца. Той живя и не разбираше, когато гледа новините, как след Великата победа, 
след толкова много смърт в света, 
нищо не се е променило, 
а насилието станало още повече. 
За какво били всички тези жертви, ако нищо не се е променило? 
И аз също не разбирам това..."

... от Юрий Гилев
С благодарност към Петър Арловски за споделения материал.
...
НАРОДНАТА ПАМЕТ ЗА ОТМИНАЛИТЕ ДНИ ТРЯБВА ДА Е ЖИВА... ЗА ДА СЕ ПОМНИ ЛИЦЕТО НА ЗЛОТО, ЧЕ ГО Е ИМАЛО И ЧЕ ЕДИНСТВЕНИЯ НАЧИН ПО КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ НАЗОВЕ ТО Е: "ЗЛО",
А НЕ КАКТО НЯКОИ ИСКАТ ДА ГО ГРИМИРАТ И ДА ГО ПРЕПРАВЯТ НА "ДОБРО"...

lunes, 21 de mayo de 2018

Плаче България

Да, ама повечето от вече онодената аудитория се гледа едно към едно... И не вие, умните и разумните, сте адресата - другата обработваема част. Орната земица с ниски челзц и инстинкти, която трябва да бъде забременена с поредната доза идиотизъм... Помагайте, приятели, помагайте да си отива тази държава. Не Родина и Отечество. Държава. Част от която сме всички ние. И Бойко, не ми казвай, че като си вършим съвестно професионалната работа, сме се издължили. И сме добри поданици на нормалността. Свърши тая. Ако ще се оцелява, трябва да се хапе гема. Но до кръв. Простотията ни обручи и уби. Затова сега не можем да приемем нормални студенти. Неграмотни, тотално неграмотни ученици - не само писмено, социално, политически, исторически... Видяхте ли симпатичното момиченце в предаването Стани богат - големият й проблем беше, че не знае думата автокрация... О, има далеч по-жалки примери. Думите изчезват. Да не говорим за красивите архаични и други думи. За диалектите не смея да споделя. Няма прошка за моралните престъпници. Все едно дали са национални медийни икони и авторитети. Щом можеш да направиш рубрика от "Глей как са прай", да легализираш артистично идиотизма, и това да минава за култура, да дойде Пенчо Кубадински и не да се хваща за кобура, а да ви скъса... и каквото там си имате за късане.- Това са думи на Сава Василев, зад които заставам и аз!



martes, 8 de mayo de 2018

Патриотично възпитание на младите хора

- Патриотическое воспитание молодых людей – одно из условий становления сильного государства, - считает Богдан Манолов. И уже два года вместе со своими друзьями-единомышленниками разрабатывает идею создания в Варне кадетской школы. В сентябре состоится ее долгожданное открытие! К заветному дню 15 сентября многое уже готово. Вот и знамя у будущей школы теперь есть! 
Шестого мая, в день св. Георгия Победоносца – покровителя Болгарской армии, состоялось его торжественное освящение в православной церкви. 

- Кадеты должны гордиться, что родились в нашей стране, стремиться сохранять её богатства и красоту, гордиться её героическим прошлым, своими предками, любить свой народ. Они должны знать историю своей малой родины, историю своей семьи, - рассказывает о подготовке кадетов Богдан Манолов. Разработанные школьные программы будут включать много образовательных направлений. Среди них, например: начальное военное обучение, основы безопасности в аварийных и катастрофических ситуациях (медико-санитарная подготовка, приемы оказания первой помощи), общеобразовательные предметы (история, военная история, астрономия, болгарский язык и литература, русский язык, психология, вальс), а также фитотерапия, физическая подготовка, фехтование. 
Летние месяцы для будущих кадетов не пройдут зря. С 15 июня по 15 сентября в окрестностях Варны будет работать военно-патриотический детский лагерь.


- La Educación Patriótica de los jóvenes - una de las condiciones para el surgimiento de un estado fuerte - considera a bogdan manolov. Y durante dos años, junto con sus amigos afines, está desarrollando la idea de crear una escuela secundaria en varna. En Septiembre, su largamente esperado descubrimiento se llevará a cabo! Para el día del 15 de septiembre, mucho ya está listo. Hay una pancarta en la futura escuela ahora!
El de mayo, el día de st. Jorge Sagrado, patrón del ejército búlgaro, tomó su solemne santificación en la iglesia ortodoxa.
Los cadetes deben estar orgullosos de haber nacido en nuestro país, para tratar de preservar su riqueza y belleza, para estar orgullosos de su heroico pasado, sus ancestros, para amar a su pueblo. Necesitan conocer la historia de su pequeña patria, la historia de su familia, habla sobre el entrenamiento de los cadetes bogdan manolov. Los planes de estudio de las escuelas se incluirán en muchas actividades educativas. Entre ellos, por ejemplo: Formación militar primaria, fundamentos de seguridad en situaciones de emergencia y catástrofes (formación de salud, técnicas de primeros auxilios), temas generales (historia, historia militar, astronomía, lengua búlgara y literatura, lengua rusa, Psicología, vals) también Como fitoterapia, entrenamiento físico, Esgrima.
Los meses de verano para futuros cadetes no serán desperdiciados. Entre el 15 de junio y el 15 de septiembre, el campamento militar patriótico de niños estará trabajando en las cercanías de varna.

#Болгария #Варна


jueves, 12 de abril de 2018

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРОФ. КРАСИМИРА МУТАФОВА

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРОФ. КРАСИМИРА МУТАФОВА
Отправям тези редове до Вас и до всички, присъствали на поне няколко от 85-те издания на рубриката „Академичен четвъртък“, организирана от мен в Университетска библиотека на Великотърновския университет. Разбирам деликатността на ситуацията, защото Вие не сте сред приобщените и едва ли си давате сметка за същността и отговорностите, свързани с инициативата. Винаги съм смятал, че традициите са важна част от духовния живот на хората и институциите. Това в още по-голяма степен важи за академичните общности. При други обстоятелства вероятно бих приветствал този Ваш опит да продължите започнатата от мен през 2005 г. рубрика. Вярно е, че не съм я патентовал и нямам юридически права над нея. Но държа да заявя следното:
1. Разграничавам се от новите опити за продължаване на рубриката и не желая в публичното пространство името ми да се свързва с нея от този момент нататък.
2. С оглед на обстоятелствата, при които бе проведен конкурсът за Директор на Издателски и библиотечно-информационен комплекс при ВТУ в края на миналата година и Вашето избиране на въпросната длъжност, считам за неуместно да се възползвате от интелектуален продукт, плод на моя идея, организация и многогодишни усилия. Намирам този Ви опит за проява на лош вкус, липса на възпитание и колегиалност, не на последно място – за интелектуална кражба и безсилие да създадете нещо свое. Това ми напомня да призова и Вас, след безрезултатните опити да накарам съответните управленчески личности и структури да го направят, да подкрепите идеята ми да бъдат публикувани на страницата на Университета трите конкурсни Концепции – нека станат достояние на всички, в това число и на специалистите по библиотечно и издателско дело в страната, за да се опровергае или потвърди усещането за нечистоплътност на конкурсната ситуация. Разбира се, иде реч за автентично входираните концепции при съответните гаранции на отговорните лица. Различното ще е равно на криминална ситуация.
3. За да Ви избавя от мъките по измислянето на друго име на онова, което очевидно се каните да копирате, ви предлагам вместо „Академичен четвъртък“ да наречете рубриката „Кукувичи петък“ – името изцяло отговаря на обстоятелствата, които са Ви конституирали. И е в духа на книга с небезизвестно заглавие от първите години на прехода („Синдром на кукувицата“).
4. Искрено съчувствам на онези, които ще ви помагат и ще съучастват при обслужването на идеята от тук нататък – ще им се наложи да участват в церемония по предрешване, в състезание по дебелоочие и в конкурс по безпаметство. Едновременно! Но у нас това са шампионатни дисциплини без световна конкуренция.

Прося извинение вместо Вас от всички досегашни участници в рубриката „Академичен четвъртък“ от България и извън нея – учени, поети, писатели, художници, изкуствоведи, музиканти, преводачи, издатели, представители на наши и чужди културни и научни институции, възпитаници на Великотърновския университет – трудно ми е да изброя всички, които съм представял и на които съм давал трибуна. Накратко, дами и господа: ОТРИЧАМ СЕ! Така, както се отричат нормалните хора от скъпи на сърцата им неща – с болка и омерзение.
На печелившите – честито!
проф. дфн Сава Василев
В. Търново, 11 април 2018 г.

lunes, 2 de abril de 2018

Схема за глобяване на невинни пътници в градския транспорт във Варна и България

Схема за глобяване на невинни пътници в градския транспорт във Варна и България


Днес се натъкнах на следната случка... 

В 10.30 сутринта си хващам автобус на линия 31. Сядам на първото свободно място и тъй като съм облечена с дрехите за езда, гледам да не обръщам внимание на никой, който ме гледа странно... Все пак слънцето пече и времето е вече топло, а аз си се разхождам с ботуши със шпори и ярко червен брич (панталон за езда), нормално да има интересни реакции и погледи. В момента в който седнах се загледах в телефона си, а бях приготвила левчето в лявата си ръка, от към страната на кондукторката за да го дам когато мине... Но така и не видях жена или мъж да минава и не чух никой да казва "без билети и карти за проверка".

След 2 мин някъде една жена ми казва "вашия билет за проверка" и даже без да се замисля подавам левчето в ръката и тя го взема... Погледна ме и пита "защо нямаш билет". Аз вече разбрала че това е проверка, спокойно отвърнах, че не съм видяла кондукторката. А тя отвърна, че била изчакала кондукторката да мине през целия автобус за да започне проверката. И аз казах, че е възможно да е минала ама не съм длъжна да оглеждам хората за да търся коя кондукторката. При което и двете започнаха да ме обвиняват, контрольорката, че съм си гледала телефона, а кондукторката, че съм била гледала през прозореца. Проверяващата ми каза, че не било оправдание, че съм си гледала телефона, а аз от върнах, че не се оправдавам и както сама е видяла, в момента в който чух, че ме питат за билет, съм подала парите. 

Тя започна да ме обвинява, че трябвало да съм гледала за кондукторката и да я спра за да си взема билет и я накара да ми вземе левчето, за да ми даде билет... И така и стана... Даже ми сложи билета на свободната седалка, от там вече си го взех аз... Но контролата продължи да мрънка да съм си била платила глобата от 3 лв... След моя отказ, тя накара шофьора на автобуса, да спре на дадената спирка и да ме заплашва, че автобуса няма да тръгне ако аз не платя глобата или ако не сляза... След моя пореден отказ, твърдейки че не съм виновна и че не съм видяла кондукторката, а вече имам билет, хората взеха да се оплакват, че автобуса не мърда. 

Едно младо момче стана и реши че ще ми плати глобата, след което аз отказах, а контролата го пита дали е проверен и той каза "да с карта съм, аз ще и платя глобата.. Колко е тя".. Проверяващата отново се заяде с мен, понеже пак отказах на момчето да ми плати билета, и започна да вика към останалите хора как те си били купили билет, а аз не съм. При което момчето отново ме защити, че току що съм се качила и че не разбира какъв е проблема след като вече си имам билет. Една млада жена в същото време стана и подаде 10 лв на контролата, които се опитах да издърпам, за да върна на жената, за да не плаща измислената глоба, но не успях... И контрольорката закрачи бързо към шофьора, при което аз казах че искам имената на кондукторката и нейнит... 

Кондукторката не се дърпаше, но контролата се опита да я дърпа за ръката за да не видя имената, но аз ги бях снимала, а контрольорката даже се опита да скрие нейните ... Момчето пак ме защити, че съм в правата си да видя имената, а тя просто каза, че няма да ги видя..... За мой късмет бях успяла да ги снимам и ги заплаших, че ще подам жалба... Хората около мен тръгнаха да ме защитават, че вече съм имала билет, а те ме глобяват и да говорят, че кондукторката не си е свършила работата, а наказания излиза гражданина. До слизането и от автобуса имаха разправии, а тя бързаше да слезе. А аз бързах да върна парите на жената, а тя няколко пъти искаше да я уверя, че имам пари... 

Не мога да си обясня, защо след като някой не си е свършил работата, някой гражданин трябва да си плати за това... Те утре могат да извъртят същия номер на друг клиент, само и само да припечелят някой лев... С какво съм виновна, че и без това избягвам погледа на хората, ами и кондукторката даже не попита за билет. Аз не съм длъжна да я гоня из целия автобус за да си взема билет.. Да не говорим, че не съм човек, който да опита да спести левчето си. Нито ще обеднея, нито ще забогатея с тези пари... Да не говорим че облеклото ми е, толкова забележимо, че няма как да ме пропусне човек... Не съм за 3те лева глоба, а за отношението което получавам без да съм направила нищо... Колкото исках да съм незабележима заради дрехите, толкова успяха да накарат, всички да ме зяпат... 

Докато се премълчават такива случки, справедливост в България, няма да има... Яд ме е, че не направих видео..

На снимките имената на двете служителки участващи в схемата:



jueves, 8 de febrero de 2018

Извършителят на престъпления срешу човечеството Алберто Фухимори да бъде върнат в затвора !

Извършителят на престъпления срешу човечеството Алберто Фухимори да бъде върнат в затвора !

Автор: Хуан Естебан Юпанки Вилялобос

Настоящият президент на Република Перу е Педро Пабло Кушински, чийто баща е немец с еврейски произход, роден в Полша, а майка му от Франция с швейцарски корени. Те живели и работили в Перу след Втората Световна Война, самият Педро Пабло макар и роден в Перу, е завършил средното и висшето си образование в Англия и в САЩ Университетите Оксфорд и Принстън / . Оженил се за дъщеря на член на Горната камара в Парламента на САЩ, чрез която придобива Американско гражданство, каквото имат и трите му деца от този първи брак. Възможно ли е при тези житейски обстоятелства да има перуанско самосъзнание и идентичност? Въпросният възползвайки се от настъпващите коледни и новогодишни празници, освободи от затвора бишия президент на Република Перу – Алберто Фухимори – диктатор осъден на 25 години затвор, заради извършен доказан геноцид срещу перуанския народ.

Считано от този момент в Перу се разрази буря от протести. Народът не вкуси от трапезата приготвена за Бъдни вечер, а вместо това се стече по площадите. Никой не ги организира, никой не ги призова, това бе една спонтанна общонародна реакция спрямо този акт на президента. В столицата Лима протестиращите се насочиха към Сградата на Парламента. Пътят им бе препречен от полицейски кордони. Протестиращите си пробиваха път блъскайки щитовете на полицаите.

В по-големите градове се сформираха черезвичайни комитети, които се заеха да съгласуват действията на протестиращите – членове на тези комитети са синдикалисти, работници. Жителите на Перу се организират за стачки по градовете и селата, както и за всенародна стачка с две основни искания първото и най-важното от които е: Алберто Фухимори да бъде върнат в затвора !

Вече бившата министърка на Правосъдието Марисол Перес, отказа на президента Кушински, заявявайки му, че спрямо затворника Фухимори не може да се приложи общодържавната стандартна амнистия, защото той е осъден за престъпления срещу човечеството. След което бе освободена от длъжност и президентът назначи нов министър на Правосъдието – Енрике Мендоса, който се ангажира с освобождаването на Фухимори. Също така бе сформирана медицинска комисия, включваща личния лекар на Алберто Фухимори – бивш министър на Здравеопазването и по настоящем подсъдим по делото за принудително насилствено стерилизиране на 3 милиона перуански жители / предимно жени /. Въпросната лекарска комисия, обяви като „изключително тежко“ здравословното състояние на диктатора Фухимори.

Второто основно искане на Перуанския народ е Педро Пабло Кушински да се откаже и да си отиде от поста президент, защото тази му постъпка е считана за национално предателство. На балотажа перуанските избиратели гласуваха за Кушински, именно за да не спечели неговата опонентка Кейко Фухимори – дъщерята на диктатора. Основателни бяха съмненията на народа, че дъщерята бидейки президент ще даде амнистия на баща си. Към всичко това се прибавя факта, че според перуанското законодателство, не се позволява да бъде освобождаван арестант докато срещу него тече дело. В настоящия момент срещу Фухимори-баща тече процесът по обвинение за масовото убийство в Пативилка.

Но какво точно означава термина „Фухиморизъм“?

Да започнем с това, че през 1990 година перуанският народ гласува и избра Фухимори, заради неолибералната икономическа програма на неговия опонент – настоящият лауреат на Нобелова награда за литература Марио Варгас Льоса. На 5 април 1992г. Алберто Фухимори узурпира властта в Перу, като войските под негово командване и по негова заповед завзеха всички основни центрове на законно избраното правителство: Сградите на Парламента,Министерствата, Съдът, Централите на синдикатите. Централното радио и теливизия излъчваха само по негово одобрение, а на частните канали им бе забранено да излъчват каквато и да било информация относно ставащото в столицата с управлението на държавата. Започна една мрачна поредица от внезапни арести на видни държавници, политици и бизнесмени. Всички отговорни ключови постове бяха заменени с марионетки верни на Фухимори: държавни институции, преса, средства за комуникация, уважавани неправителствени организации.

Едно от най-страшните му престъпления бе срещу собствената му съпруга Сузана Игучи, която изнесе информация за финансовите му злоупотреби. По заповед на съпруга си, тя бе задържана, изтезавана, многократно по най-различни начини включително с електрически ток с различен волтаж. Днес тя е полуинвалид. Какво може да очаква един народ, от президент, който не пожали дори жената родила му 4 деца? Последваха масовите стерилизации, които по неофициални преброявания възлизат на 3 милиона - жертви на геноцида. Последваха жертвите на военния му ескадрон на смъртта наречен „Колина". Масовите убйства в Кантута, Бариос Алтос, Санта...

Перуанският народ не може да се примири с освобождаването на този престъпник и протестите няма да спрат.  






PS от преводача:

Няколко български вестника отказаха да публикуват статията, понеже не била релевантна за българската действителност. Специално за тях публикувам този откъс от Джон Стайнбек „За мишките и хората“:



Един плъх наблюдавал през дупката в стената как фермерът и жена му отварят някакъв пакет. „Каква ли храна имало вътре?“ За негов ужас плъхът видял да изваждат капан за мишки.
       Решил, че е най-добре да предупреди всички животни във фермата:
       —     В къщата има капан за мишки, капан за мишки в къщата! — викал плъхът.
       Кокошката се оваляла в прахта, вдигнала глава и изкудкудякала:
       —     Извинете, г-н Плъх, разбирам колко обезпокоително е това за вас, но мен изобщо не ме засяга. Няма за какво да се притеснявам.
       Плъхът отишъл при прасето:
       —     В къщата има капан за мишки, в къщата има капан за мишки!
       —     Съжалявам, г-н Плъх — казало със съчувствие прасето, — но не мога да направя нищо освен да се моля за вас, което ви уверявам, че ще направя.
       Плъхът се обърнал и към кравата.
       —     Олеле. Капан за мишки? Аз съм в смъртна опасност.
       —     Ха-ха — присмяла му се тя.
       Накрая плъхът се прибрал в къщата с наведена глава и примирен, че ще трябва сам да се справи с надвисналата опасност.
       Същата нощ в къщата се чул звук от щракване на капана за мишки. Жената на фермера се втурнала да види какво се е хванало. В тъмнината тя не видяла, че капанът е защипал опашката на отровна змия. И змията я ухапала.
       Фермерът веднага я закарал в болница, където тя скоро вдигнала температура. И понеже всички знаят, че високата температура се лекува най-добре с прясна пилешка супа, фермерът взел брадвата и се запътил към стопанския двор за основната съставка на супата — кокошката.
       Дълго боледувала жена му и много приятели и роднини се изредили да седят край леглото и. За да нагости всички, фермерът заклал и прасето.
       Накрая след дълго боледуване жената починала. за погребението дошли, толкова много хора, че за да ги нахрани, фермерът трябвало да заколи и кравата.

       И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой.