Пътят на мъдростта на инките, ч.1

„Латиноамериканската поезия на ХХ век“

Las mujeres y la poesía latinoamericana Народно Читалище „Ясна Поляна“ Club Literario de Yasna Polyana http://tolstoist.blog.bg/politika/201... по случай Световния ден на Книгата en homenaje del Día Mundial del Libro y la Literatura организира лекция под надслов: está organizando la ponencia: „Латиноамериканската поезия на ХХ век“ “Los poetas invisibles de América Latina – siglo XX” Лектор: Инка Хуан Юпанки Ponente: Inca Juan Yupanqui Стиховете чете: известният млад варненски поет Росен Николов Los versos presenta: un reconocido joven poeta bulgaro-vanense - Rosen Nikolov http://www.rosennikolov.com/ Лекторът и неговото творчество бяха представени от признатият литературовед, автор и критик: Богомил Костов Аврамов - Хеми El ponente y su obra han sido introducidos por el reconocido literato, autor y critico: Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY https://www.youtube.com/user/MrGodlie... Филм: за поета Хосе Мария Аргедас Película: Sobre la vida y la obra de José María Arguedas Място: Пленарна зала на Община Варна Lugar del evento: La sala principal del Ayuntamiento de Varna Начало: 17:30h Inicio: a las 17:30h / hora de Bulgaria / Дата: 24.04.2018г. Fecha: el 24.04.2018 Допълнителна информация: Този ден на месец април e знаменателна дата за световната литература. Обявен е като международен ден на книгата от ЮНЕСКО. На тази дата през 1616г. са починали три от най-големите имена в световната литература: Сервантес, Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега. Información adicional: El 23 de abril es una fecha histórica para la literatura mundial. Fue declarado Día internacional del Libro por la UNESCO. En esa fecha en 1616, tres de los nombres más importantes de la literatura mundial han muerto: Cervantes, Shakespeare e Inca Garcilaso de la Vega.

Епистемология на образованието - лекция в ШУ "Епископ Константин Преславски" м.Май 2018г. - начало

Епистемология на образованието - лекция в ШУ "Епископ Константин Преславски" м.Май 2018г.

Directorio Web Adsik

sábado, 5 de octubre de 2019

Който лъже от самото начало, ще продължи да лъже докрай. Свобода за Джулиан Асандж


Който лъже от самото начало, ще продължи да лъже докрай.
Свобода за Джулиан Асандж

От Хуан Естебан Юпанки Вилялобос
Всички онези, които се стремят към властта, го правят по някаква причина, правят го за нещо, но винаги това „нещо”, те го крият в най-тъмните и потайни кътчета на ума си. Наблюдавали сме този феномен и знаем, че е така в областта на политиката. Когато някой политик Х види друг политик У на върха, към който самият Х има апетити, тогава единственото, което нахъсва Х, е да обмисля безспирно варианти как да свали У.
Сред всички прогресивно мислещи граждани по света предателството на еквадорския президент Ленин Морено е съизмеримо с предателството на Юда Искариотски. Защото той предаде не само Джулиан Асандж, не само Рафаел Корреа, Морено предаде ИСТИНАТА.
Но нека да започнем този политически анализ с кратко въведение: Кой е Ленин Морено? Защото всички знаем кой е Асандж, но много малко хора по света знаят кой е Морено. Роден в семейство на учители с прокомунистически убеждения те дават на сина си името на великия Владимир Илич Улянов – Ленин, убедени в правилността на Ленинските възгледи. Синът им Л.Морено не се посвени да опетни това име още с първите си стъпки в областта на политиката. В началото Морено членува в политическата фракция „Алфаро Виве Карахо”, която е марксистко-ленинистко-маоистко движение. При една военизирана политическа акция Л.Морено бива ранен и се парализира. Но вместо да издигне с гордост името на партията си и идеалите ú, идеалите на Марксизма-ленинизма, той симулира криминален инцидент, и покрива завинаги с позор името си на комунист, член на Революционната Левица. Точно както се твърди и в заглавието на тази статия - Който лъже от самото начало, той продължава да го прави до смъртта си.
И този „инцидент” е използван от Морено нееднократно и не само за да живее комфортно, но и за да преследва политическа и дипломатическа кариера. Между другото, той се възползвал от собствените си хора, от онези, които като бившият президент на Еквадор му повериха два последователни мандата като вицепрезидент. Цялата му кариера и изградена върху лъжи, предателства и парични далавери. Не може да се счита за случайно, че Ленин Морено пребивава няколко години в Швейцария – считано от 2013г до 2017г - и бидейки там има взаимоотношения със Швеция - именно в страната, която настояваше за екстрадицията на Асандж.
Измяната, която Морено извърши, той я извърши напълно съзнателно, потъпквайки закона и Конституцията на Еквадор, която гарантира абсолютна свобода за своите граждани било то родени или придобили въпросното гражданство. Най-долна низост е от финансови и политически интереси да потъпчеш Конституцията, въз основа на която ти си достигнал този най-висок пост - Президентския. Но до тук предателствата на Ленин Морено не се изчерпват, защото допускането на британската полиция на територията на Еквадорското посолство, е незаконно и според Международното право! Следователно нарушаването на международното право е нарушаване и на административно процесуалните регламенти, затова арестуването на Джулиан Асанж се счита за незаконно, защото територията на посолството, не се счита за Британска територия и английските закони на чужда територия са неприложими.
От друга страна: Конституцията на Еквадор, задължава всички институции да защитават правата на своите граждани. Така че ние считаме, че адвокатите на Асандж съгласно законодателството на страната, освен че трябва да изискат гаранции за подсъдимия, но също така трябва да изискат наказателно преследване на онези, които са отворили вратите на посолството. Еквадорската охрана на посолството в легитимна отбрана, е трябвало да открие огън срещу нахлуващите въоръжени сили на територията на държавата им. А на г-н Ленин Морено трябва незабавно да бъде обявен импийчмънт, защото той опозори еквадорската нация и извърши Държавна измяна. Очевидно друг куршум го е ранил по-рано и не в гръбнака, а в съвестта, защото се е предал/продал на безчестие и поквара.
Но ние, искрените членове на Революционната Левица от Еквадор, Перу, Колумбия, Венецуела, Чили и Боливия, вярваме, че образът на командир Алфаро / команданте Алфаро /, ще се появи отново и ще даде на Ленин Морено заслуженото за предателството наказание, както и на всички онези, които предадоха народите по света. Защото Л.Морено не само е предал хиляди и милиони деца, които умират всеки ден по целия свят в резултат на действието на геноцида на войнстващия капитализъм, когото Джулиан Асандж разобличаваше смело. Но също така Ленин Морено обезчести паметта на: Гладис Алмейда, Фаусто Басант, Луис Флорес, Артуро Ярин, Аржентина Линдао, Рикардо Мерино, Юри Монкада, Роберто Регаладо, Марсело Саравия, Сайанара Сиера и Хамет Васконез – все герои на еквадорския народ. Морено опозори Военизираната Революционна Левица от Еквадор-МИР, сега революционерите по света са с Джулиан Асанж и са готови да се борят за неговото освобождаване, защото това е справедливост за всички онези, срещу които знамето с 52-те звезди, се издига като заплаха с ембарго, глад, война и геноцид.

Нашата безрезервна подкрепа за Венецуела на Чавес и Мадуро


Нашата безрезервна подкрепа
за Венецуела на Чавес и Мадуро

Изключително много години Латинска Америка бе считана за заден двор на САЩ. Когато латиноамериканските държави осъзнаха тази си нелицеприятна позиция и започнаха да водят битка за промяна в това статукво и за своята истинска независимост бяха безмилостно атакувани от губещия властта си над тях. Днес под ударите под пояса на САЩ попадна една братска Латиноамериканска страна, каквато винаги е била за нас Венецуела. Онези наричащи себе си венецуелци, които се числят към опозицията срещу Мадуро, са продали себе си на врага. Гуайдо и неговите поддръжници не се интересуват от истинската ситуация и воля на Венецуелския народ; единственото, което ги вълнува е да обслужат, като верни кучета своя Североамерикански собственик. Венецуелците не желаят да бъдат слуги и подлоги на САЩ, те желаят своята свобода и икономическа независимост от големите финансови играчи на световната сцена. Затова познавайки лично копнежите, стремежите и надеждите на Венецуелския народ, тук от трибуната на ЕМААФ ние издигаме своя глас в подкрепа на справедливата борба на Мадуро. Казваме НЕ на опита за нов тип колонизация на Латиноамериканския континент и конкретно на Венецуела. Никоя държава в света няма право да счита себе си за единствена и непогрешима мярка за добро и зло, а най-малко онази, която доведе до разпалването на няколко локални войни и до разруха на няколко процъфтяващи до преди намесата ú държави.
Коренните жители на Америка са заявявали многократно нелегитимността, незаконността на самото съществуване на САЩ, държава образувана от бивши каторжници и емигранти, които са извършили най-масовия геноцид в историята на човечеството, избивайки 95% от местното население на Североамериканския континент. Тази държава нямаща право на съществуване, още по-малко има право да претендира за арбитър на международната политическа сцена. Нито има право да се изживява като съдия на народите, защото това означава в гордостта си да се счита равна на Създателя на Вселената. Следователно нито САЩ, нито нейните управници нямат законното право да се месят във вътрешните дела на Венецуела. Венецуелският народ за пореден път каза ДА на Мадуро и на партията на Чавес. Мадуро се явява законно избраната държавна глава на Венецуела и това е неоспорим факт, колкото и болезнен да е за политиците на САЩ. Нефтът на Венецуела няма да потече към САЩ. Ненаситните интернационални компании, чиито акции принадлежат предимно на богати североамерикански политици и бизнесмени ще трябва да изтеглят пипалата си от природните богатства принадлежащи на Венецуелския народ.
Изразяваме своето дълбоко възмущение от поведението на управляващия САЩ Доналд Тръмп поради грубата му намеса във вътрешните дела на една суверенна държава, каквато е и ще си остане Венецуела.
Да живее Мадуро. Да живее Венецуела. Солидарност с венецуелския народ!
25.01.2019г.


За жълтите жилетки, част 2


Жълтите жилетки или историческо пробуждане?
От Хуан Естебан Юпанки Вилялобос

Преди няколко години много ме докосна и впечатли книгата на Ален Бадиу, защото беше актуален анализ на философ, относно случващите се в онзи момент събития - наречени малко по-късно – арабската пролет; едно събуждане на младите хора, готови да хванат бика за рогата, да сграбчат рогата на своите правителства и да се преборят с тях, с онези, които „изграждаха” и „разграждаха” държавите им според както им се види угодно. Тези млади хора, мислеха, че е назрял моментът да спрат веднъж завинаги стария режим и да тръгне държавата по път, който да облагодетелства не само няколко броими на пръсти личности и семейства, а големите народни множества. Защо да отричам, аз също бях ентусиазиран, когато прочетох тази книга и при всеки удобен случай я споменавах и препоръчвах на слушателите си, които обаче оставаха незаинтригувани или невярващи на моите думи.
Всички онези тогавашни движения - много кратко време просъществуваха и бързо изчезнаха от световната историческа сцена, а техните лидери побързаха да се включат в бюрократичната добре смазана държавна машина. Какво се случи с тях после? Това е един въпрос, който сега отново си задаваме, наблюдавайки как народните маси излизат на улиците с цялата си омраза към статуквото, както забелязваме у жълтите жилетки. Тази омраза е като бързоразпространяваща се заразна болест, като епидемия или пандемия, породена от народното недоволство - предизвикано от неспособните или нежелаещи да се погрижат за народа си управляващи политици. Но какво се случва: веднъж влезли в държавното управление, те биват засипани от оферти и притискани, от онези, които са допуснали влизането им в управлението; тогава новоиздигналите се, бивши революционери, напълно забравят своите обещания.
Какво да се прави? Е заглавието на един класически текст, в който се споменава, че масите са арена на бойни действия, било то за буржоазията, било то за стария загнил държавен строй. А къде в тази схема остава пролетариатът? Ако пролетариите са чели трудовете на Ленин и са работили по прилагането на практика на зададените от него насоки, това би довело до прогрес, но както ясно се вижда, нищо подобно не се случва, само се загнездват още по-удобно в проядените си от дървеници кресла на ново-пръкнали се бюрократи, издигнали се над средностатистическите човешки трудности и несгоди. Хал хабер си нямат от развитието на събитията на арабската пролет, нито от възможните опции за по-нататъшно развитие на протестите на жълтите жилетки. Това е болестта на Левицата, която от много години се наблюдава ясно, защото не са истиснка Левица, онези, които по гореописания начин се нагаждат и живуркат. Малцина са онези, които наистина ги боли за народа, които непрекъснато мислят как да подобрят неговото тежко състояние. Народните маси се мъчат да оцелеят, ден за ден: борба със зъби и нокти за насъщния хляб. В Африка и Южна Америка, откъдето многомилионни международни компании извличат природните богатства, стотици и хиляди хора измират от глад всеки ден.
Съчувствието и солидарността между народите са се изгубили напълно. Никой не помага никому. Всеки народ се мъчи да оцелее доколкото му стигат собствените сили. Ако оцелее – добре, ако не успее да оцелее – пак добре, защото вече се е примирил с участта си, умрял е вече духовно, защото е станал напълно безчувствен към случващото се в света около него.
Всеки ден в Перу – загива поне по един природозащитник, а всички защитаващи от замърсяване ледниковите езера и изворите на питейна вода за цялата страна, са ежедневно преследвани от богатите чуждестранни миннодобивни компании. Ние индианците от Андите се борим за благото на целия перуански народ и държава. Каквото сме успели да постигнем е било само и единствено със собствени сили, труд, време и средства, но никой от Левите партии не забелязва делата ни, дори самото ни съществуване остава невидимо. Никой перуански ежедневник не спомена за починалите, с арсен в кръвта индианци, отровени в резултат на миннодобивната дейност. А когато народът излезе на улиците да протестира, веднага започват репресиите, арестите, затворът.. Тогава, питам аз, къде е демокрацията?


За жълтите жилетки, част 1


Толкова колкото ни притеснява триумфът на Болсонаро в Бразилия и на Макри в Аржентина, също толкова трябва да ни радва триумфът на жълтите жилетки във Франция, които накараха Макрон да отстъпи, въпреки апатичното поведение на левите партии във Франция. Дори още по-рязко биха се изказали старите, истинските марксисти: левите партийни лидери са си намерили топли местенца във властта и като търтеи се хранят от труда и потта на работещите пчели-работнички. Къде останаха и защо загърбиха идеалите си за борба срещу капитала и защо вече не изобличават псевдо-демокрацита на буржоазията?
Както ни показа Великият Ленин / пререфразирам /: „Капитализмът винаги демострира едно и също поведение, когато се касае за разпределението на благата и ресурсите на света. Да демонстрира че изгражда железопътни линии и инфраструктура е елемнтарен ход на Капитализма. Дава вид на демократично, културно и цивилизационно дело, но в действителност само служи за да прикрие прокаженото състояние на Капиталистическия строй, надявайки му маската на привидната загриженост”.
А какво правят мнимо левите лидери днес? Опитват се да ни убедят в това, колко буржоазната демокрация е добра. Докато в същото време чакат от нейната ръка да им хвърли тлъсто парче, техният заслужен пай. Отдалечили се от народната неволя и воля, живуркат безметежно в сянката на едрата буржоазия. През никоя историческа епоха, поборниците за права и справедливост, не са ги постигали, чрез съглашателство с народните врагове. Онези мнимо леви лидери, които се превърнаха в слуги на едрата буржоазия и на нейните капитали, вече са така компрометирани, че им личи повече отколкото на дете, което се е подхлъзнало в собствените си изпражнения.
Но ние знаем, че тези хора са били инфилтрирани в редиците на Левицата, именно за да отклонят нейната революционна експлозивност и да я завърнат към предходно състояние, назад към Средновековието. Дори по-зле, едрият капитализъм иска да зароби и да притежава до живот работещата класа. Да се възползва от труда, потта и кръвта на трудовия народ. Много членове на леви партии и движения знаят тази истина, но не правят нищо, освен да се приспособят към системата и да се загнездят като паразити смучещи де що могат от този остарял неолиберален ред.
Но ето че идва ден, когато пелената, закриваща очите се разкъсва, когато млади протестиращи хора като жълтите жилетки във Франция излязат на улиците! Те протестират, защото умират от глад, те са изтощени до крайност от експлоатацията, но от никъде не са получили съчувствие. А какво прави старата буржоазна система? Прилага отново изпитания метод на насилието! Употребата на насилие от властимащите е не просто исторически закон, Насилието е акушерка на историята!
Кога ще се научим, че капиталистическата система служи на буржоазията, а не на народа? На тази истина ни учиха всички класици, оказва се, че не сме научили нищо от техните поучения... Но жълтите жилетки са го разбрали, са го научили и го прилагат, защото не може да се протестира мирно, докато семейството ти страда от недоимък и умира от глад, докато онзи, който изпраща жанадармерията си срещу справедливите ти искания - тъне в лукс, разкош и безчовечност.

Свети предупредителната лампа


Свети предупредителната лампа
Хуан Естебан Юпанки Вилялобос

Мислещите хора на нашето съвремие, трябва да се чувстват силно обезпокоени от надигащата се вълна на фашистките и профашистките партии, които стремително набират скорост и печелят избори, което с пълна сила наблюдавахме през отминаващата вече 2018 година на няколко места по земното кълбо.
Прогресивните антифашистки сили на Европа и света, трябва внимателно и доста критично да гледат на победата на Андрес Мануел Лопес Обрадор, наричан галено от народа AMLO, който е новоизбраният президент на Мексико. Традиционно Обрадор бе считан за крайно ляв политик и това е третият му опит да вземе президетския пост. Толкова по-голяма бе изненадата за социолозите и политолозите, че Лопес Обрадор постигна заветната си цел, след като направи един огромен завой надясно, толкова голям, че влезе в предизборна коалиция с партии считани традиционно за убедени десни в политичекия живот на Мексико, като Габриела Куевас и Херман Мартинес, както и такива, чиито имена са свързани с отклонение и злоупотреба със средства в особено големи количества, какъвто е Рене Фухивара, както и бившият действащ Директор на полицията Нестора Салгадо Герреро.
Известният социолог Рохер Барта се изказа по повод тази изборна победа, наричайки я „Наказателният вот на народа” и то с пълно основание. "В Мексико се шири гняв, породен от икономическата несигурност на мнозинството и огромната корупция царяща в различните слоеве на правителството.”
Не по-различно е положението в друга Латиноамериканска държава, където още по-явно крайната десница с фашистки уклон дойде на власт. Факт е, че през последните шест години в Бразилия се появиха големи корупционни скандали на всички нива. Кандидатът на крайното дясно Жаир Болсонаро категорично е спечели президентския пост на Бразилия с 55,21% от гласовете срещу 44,79% за опонента му, от прогресивната Бразилска Рабоническа Партия - Фернандо Хадад.
Антифашисти, леви, събудете се! Жаир Болсонаро е първият военен, който идва на власт в Бразилия от изборите през 1945 г. насам. Дори самата година ни навява директни спомени за Втората Световна Война и за фашистката напаст, от която тогава с толкова мъка и скъпи жертви едва успя да се отърси света.
Новият президент на Бразилия, ще стъпи във власт на 1 януари 2019г., неговите предизборни изказвания, крият явна заплаха за долината на река Амазонка, и като пряко следствие за белите дробове на планетата Земя - джунглата по протежението на реката. Жаир Болсонаро многократно заяввяваше, че ако бъде избран, той ще сложи край на всякакъв вид екологичен активизъм и защитниците на екологията. Твърденията, на пенсионирания капитан, облечен в държавна власт, крият директна заплаха, за страна като Бразилия, където е позволено изконните земи на индианските народи да се присвояват и официално да се признават като собственост на държавата и на мултинационални консорциуми, а убийствата на еко-активисти са нерядко събитие и ежедневно поголовно нарастват. Твърде опасна е концентрацията на власт в ръцете на един авторитарен, профашистки настроен, военен в страна като Бразилия, която вече е отслабена институционално, където властва корупцията, а средната класа все повече се уеднаквява с бедната. Латиноамериканският гигант Бразилия е раздиран от политически и икономически проблеми, а новоизбраният президент все повече „намирисва” на диктатура .
А за онези, които твърдят, че Мексико и Бразилия са много далеч и тяхната ситуация не ни касае, нека да обърнем поглед към Иберийския полуостров. В Испанската област Андалусия резултатите от изборите са ужасяващ белег, как една страна страдала години наред от фашистка диктатура, отново, но този път доброволно избра в местия парламент крайнодясната партия Vox, давайки ú в андалуския парламент 12 депутатски места и поставяйки тази профашистка партия в позицията на нужните за формиране на мнозинство бройки, а оттам давайки ú властта да решава бъдещето на Автономната област.
И тук, питам аз читателите: Как една партия, която официално се регистрира едва през декември 2013 година, за точно 5 години достига до положение да бъде Решаващата сила, от която зависи цял един парламент и то парламентът на най-населената / като брой население / и втората / по площ / област в Кралство Испания?
И в Испания, както в Мексико и Бразилия, изборът на крайното дясно е гласът на недоволството на народа, лъган от традиционните партии, предаден от левите водачи, обеднял и обезверен, не виждащ друга алтернатива.. но не беше ли именно такава ситуацията и в Германия, от която се възползва диктаторът Хитлер, за да дойде на власт и да подпали целия свят?
Лидерът на VOX заяви открито пред испанската преса: „Бяхме наясно, че има търсене на промяна. Наблюдавахме внимателно предизборните кампании. Хората се обръщаха към нас и ни казваха, че сме им върнали надеждата за промяна.” Той дори стига по-далеч твърдейки: „Убеден съм, че ако кампанията беше продължила още две седмици моята партия щеше да удвои местата си в местния парламент!”
Шокираща беше за някои испански политици тази изборна загуба на традиционните партии, но още по-шокиращо бе писмото на един испански лекар от селцето Седеля, който запита политиците от представените в парламента партии: „Имате ли обяснение как за буквално само няколко часа, като че ли с магия, цифром и словом - половината от жителите на моето и на много други селца и градчета в Андалусия, станаха от демократи направо крайни или умерени фашисти?”
Фашизмът опитва да се възроди, ако замълчим ние го допускаме. Затова, братя антифашисти, ви призовавам: Да не допуснем фашизмът отново да дойде на власт! Да почерпим от знанията, на онези, които се бориха с него и го победиха!


sábado, 21 de septiembre de 2019

Тук е Сърбия от Milica Đurđević Stamenkovski

Пише: Милица Джурджевич Стаменковски (Milica Đurđević Stamenkovski)
Отговор изпратен към американски посланик в Белград,
Кайл Рандолф Скот (Kyle Randolph Scott)
– Тук е Сърбия !
Ваше превъзходителство, ще се обърна към Вас в тона, който изискват моето домашно възпитание и сръбската традиция на уважение към гостите. Също така, по този начин бих искала да Ви напомня за обстоятелство, което можеби сте забравили - Вие сте гост в Сърбия, а не шериф на градче от американския Среден Запад или собственик на роби - берачи на памук.
Времето на колониализма отдавна е отминало и първото нещо, което трябваше да научите след пристигането си в дипломатическа мисия у сърбите е, че сърбите преди всичко ценят свободата - защото са я спечелили и са я платили много скъпо.
Очаквах, че след последните Ви „съвети“ към сръбския народ, поне някои от избраните политически представители ще реагират и че ще отговорят на редица Ваши абсурдни призиви да забравиме кои сме и какви сме, но денят свършва, и те като и обикновено предпочитаха да премълчават още един шамар за цяла Сърбия.
Днес надминахте себе си.
Вие призовахте сърбите да се освободят от чувството на несправедливостта която ни нанесоха някои от западните държави. Това би означавало в превод, че сърбите да се освобождават от чувство за истина, самоуважение. За да ни уверите, че сте истински наши приятели, напомнихте ни, че "инвестирахте милиард долара" в Сърбия.
А аз Ви питам, Ваше превъзходителство, да ли това е ЕДНА от СТОТИЦА милиарди материални щети, които ни оставихте след Вашето засипване с бомби и НАТО проектили. Освен това, съществуват някои неща които не могат да се компенсират с милиарди. А това са човешките жертви. Очевидно е, Превъзходителство, че пристигаме из обществени среди с различни ценности. Вие знаете, очевидно, на всичко цените, а ние на ценностите.
Вие призовахте сърбите да им бъде поведенчески модел Свети Георги и да „убият змея“. Бих помолила да ми поясните за кои дракони имахте на предвид ?!
Дали се отнася към рицарските ордени на дракона които следваха и наследиха сърбите в битките за Кошаре и Паштрик?! Ако мислехте на тях - закъснявате.
Те отдавна са убити – което не успяха Вашите стипендисти от Армията за освобождение на Косово (на испански Ejército de Liberación de Kosovo), стигнаха ги Вашите бомби и проектили, а което и Вие пропуснахте, а по Ваши заповеди довършиха властите в Белград. Не са убити нашите дракони този момент когато престанаха да живеят, но тогава когато тяхната жертва и причина за борба се осмиват и обезценват.
Или можеби, Превъзходителство, мислехте на китайския дракон, символ на една древна държава, чието посолство в Белград „случайно“ струтихте по време на НАТО агресията.
Сърбите не хвърлят копия в гърба на своите съюзници, колкото и да Ви е трудно да разберете. Не е необходимо да използвате наши духовни и национални мотиви при опита си за политическа манипулация, защото ако наистина уважавахте сръбския исторически опит, не бихте казали наскоро, че винаги сме били на грешната страна на историята.
Споделете съветите си на Вашата страна, мисля, че точно там те се най-вече нуждаят от тях. И още нещо, ако искрено искате приятелство със Сърбия и сърбите, не целете с копиета към нашите змейове, а пък Вие пробождайте „ламята“ която направихте върху сръбската люлка от векове, за да хвърля огън по целите Балкани.
12. 09. 2019.
От преводача:
АОК – на испански Ejército de Liberación de Kosovo
Милица Джурджевич Стаменковски
е сръбски политолог
и член на Председателството на новата Сръбската партия Заветници

domingo, 29 de julio de 2018

Произвол на кандидатите за кметски и общински избори


Произвол на кандидатите за кметски и общински избори
в град Сантяго де Чуко, Перу.
Автор: Хуан Естебан Юпанки Вилялобос

Основополагащият инструмент за планирано развитие на всяко кметско и общинско управление, без съмнение е градската кадастрална карта и поземленият регистър. Но за какво служат те? Определението за тяхната същност и дейност могат да бъдат намерени във всяка световна енциклопедия, например в Wikipedia; и какво ни казва това определение по отношение на градската кадастрална карта и поземления регистър. Това е служебен управленски регистър, създаден от държавата и служещ на нея, в който регистър се описват всички недвижими поземлени имоти: селски землища, градски зони и техните специфични характеристики. Неговият произход идва от Древния Рим, където бива създаден и наложен от Сервий Тулий, с цел да налага данъци върху имотите на знатните особи и богатите собственици на земи, според недвижимото имущество, което те са унаследявали за свое притежание. Все още се пазят най-древните данни, как в Египет по времето на фараоните, са се спазвали в най-малки подробности границите и размерите на парцелите за селскостопанско ползване, за да могат земеделците да възстановяват границите на владенията си след всеки пореден разлив на река Нил.

А за какво служи Кадастърът днес? В наше време, той има три основни фунцкии, които са ясно изразени. Първата му функция е да служи като основа за бъдещи градски, селски и извънградски проекти за инфраструктурата и застрояването. Без едно безкрайно точно познаване на границите на имотите и регистъра на същите, кметствата не биха могли да задвижат и приложат плановете за подредба, нито да издават разпоредби. Втората основна функция е да се изчисляват с точност сумите за данъците върху поземлените имоти, които всяко кметство събира като данък върху земята, в своите приходни фондове. В наше време съществува годишен данък, свързан с имотния регистър, наречен Данък върху недвижимите имоти (ДНИ). И не на последно място кадастърът служи като пазач на правораздавателната система, защото в регистъра се вписват всички последователни собственици на недвижимия имот или на терена, върху който той е построен. Така при делата за делба на имоти, Кадастърът служи като юридическа гаранция за това кой е истинският собственик.

Притежава ли град Сантяго де Чуко този инструмент и прилага ли го? Не, не го притежава под никаква форма. Това, което Сантяго де Чуко притежава, е градски план на града, който обаче по никакъв начин не може да послужи като инструмент за планиране на инфраструктурата. А какво са направили кандидатите за кмет на град Сантяго де Чуко. Отговорът е повече от очевиден, защото понятие си нямат как се управлява едно населено място, още по-малко един град. И никой от кандидатите не може да бъде изключен от групата на чудовищно-невежите, това е подобно на ситуацията с лекар, който оперира от злокачествен тумор произволен пациент, ако признаем на въпросния лекар това право, ние му признаваме правото да решава кой заслужава да живее и кой да умре. Но тъй като ние не сме нито хирурзи, нито лекари, стоим само като безучастни свидетели на смъртта на пациента. Но умиращият пациент всъщност е нашият град, а нашата безучастност ни прави отговорни съучастници на разсипването на цялата ни община. За съжаление изключително много са онези, които одобряват горе-описаната ситуация и техният единствен аргумент е, че има по-важни дела, и изобщо не желаят да осъзнаят истинската същина на проблема. И когато аз твърдя, че делата на всички кметове, през последните години са пълен произвол, то наистина имам впредвид: ВСИЧКИ, защото нито един от тях не прави изключение. Например, изслушвайки техните отчети и анализи, в тях липсва не само професионална лексика, но най-лошото е, че липсват каквито и да било статистически данни за стойностите на недохранване, и въз основа на какво точно се основават твърденията им, че количеството на недохранените било намаляло. До мен непрекъснато достига информация от различни райони на общината, например от Мойепата. А се оказва, че дори Националният Статистически институт не казва нищо конкретно по темата за недохранването.

Кандидатите за кмет – всички до един - отказват да разрешат този тежък проблем, като че ли не съществува никаква връзка между въпросния проблем, междинните и крайните цели на техните предизборни платформи и програми. Единственото, което те неизменно предлагат е отдаване чест на националното знаме, включвайки в тези демонстрации измишльотини изсмукани от пръстите, родени от бедните им на идеи мозъци. Причината е, че всички кандидати са се вторачили и единственото което обмислят е как да спечелят повече пари, как да откраднат повече от предшествениците си на този пост. Точно там ние можем да забележим безумията на техните импозантни проекти, които не само не спомагат за разрешаването на същинските проблеми на Сантяго де Чуко, а дори напротив, създават нови такива. Наистина ли беше приоритет да се построи шосе до Уанда? Не, разбира се, че не беше. Тази планинска махала е почти напълно обезлюдена, там не се извършва никаква активна индустриална или земеделска дейност, която би могла да подобри благосъстоянието на малобройното ú население, като се изключат земеделските земи на един бивш кмет, който има в онзи район овощни градини. Някои ще се опитат да изтъкнат като аргумент, че този отрязък от шосето е бил нужен за да се свърже с дефилето на Уайлас. Но в действителност най-близкото населено място е Чукикара, кръстопът между Пайаска и дефилето на Уайлас. Онова, което наистина бе нужно беше да се построи шосе до Мойепата и да се изгради отклонението до Ситабамба, за да могат многобройните селски стопани от тези два района да имат по-лесен достъп и да взимат по-голямо участие на пазара за селскостопански продукти в Сантяго де Чуко. . По подобен безмозъчен начин, в главата на настоящия все още кмет, влезе друг бръмбар, и той разруши историческия централен площад на град Сантяго де Чуко, построявайки на негово място най-обикновен тематичен парк. Как не заговори у него съвестта, да не разрушава емблематичния за града централен площад, създаден и построен по модела на древногръцката Агора, което го правеше уникален.

По мое мнение: никой от настоящите кандидати не заслужава кметското място, дори никакъв пост не заслужават в Администрацията на Сантяго де Чуко. Достатъчно е човек да прочете техните програми за управлението на града. Всички те, поразително напомнят плана за управление на един кандидат - отпреди няколко мандата, който искаше да построи подземна автогара в Сантяго де Чуко, безмислена идея, но поне проектът беше творчески, за разлика от настоящите кандидати, които дори с това не могат да бъдат похвалени.






miércoles, 27 de junio de 2018

Eдин случай от войната

Моят покоен дядо ми беше разказал един случай от войната. Фашистите дошли в тяхното село, издевателствали над хората. Събрали вечерта всички деца и наредили до стената 12 деца, за да ги разстрелят.
Няколко мъже от селото застанали пред децата, застреляли ги.
Децата останали живи, но две минути по-късно фашистите отново насочили оръжията си. Още няколко мъже и старци застанали пред децата - били застреляни отново, а фашистите започнали да се веселят. Така продължили, докато всички мъже били застреляни.
Не останал нито един. И ето, отново се прицелили към децата, но сега пред тях застанали жените, които не били толкова много. 
Фашистите се засмяли и отново се прицелили, но вече в жените. Миг по късно се разнесла команда: "ОГЪН!" 
и ...

и всички фашисти, като един, паднали мъртви на земята.
Оказало се, че мъжете от селото изпратили един за помощ, казвайки му, че разполагат с малко време, че ще задържат немците и ще спасят живота на децата.
Те съхранили живота на децата с цената на своя.
Тези 15-20 минути смело заставали пред децата, разбирайки, че така трябва, защото са истински мъже и това е последният им ден, последните минути от живота.
Дядо беше едно от тези деца. Той живя и не разбираше, когато гледа новините, как след Великата победа, 
след толкова много смърт в света, 
нищо не се е променило, 
а насилието станало още повече. 
За какво били всички тези жертви, ако нищо не се е променило? 
И аз също не разбирам това..."

... от Юрий Гилев
С благодарност към Петър Арловски за споделения материал.
...
НАРОДНАТА ПАМЕТ ЗА ОТМИНАЛИТЕ ДНИ ТРЯБВА ДА Е ЖИВА... ЗА ДА СЕ ПОМНИ ЛИЦЕТО НА ЗЛОТО, ЧЕ ГО Е ИМАЛО И ЧЕ ЕДИНСТВЕНИЯ НАЧИН ПО КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ НАЗОВЕ ТО Е: "ЗЛО",
А НЕ КАКТО НЯКОИ ИСКАТ ДА ГО ГРИМИРАТ И ДА ГО ПРЕПРАВЯТ НА "ДОБРО"...

Символизъм на шевиците

Лекция пред Съюза на учените / СУБ / - гр. Варна Конференция "Културното наследство на гр.Варна и района" Сравнение между шевиците на индианските племена от Андите и шевиците на българите, м.Септември 2018г.

Пътят на мъдростта на инките, ч.2