Пътят на мъдростта на инките, ч.1

Пътят на мъдростта на инките, ч.2

Directorio Web Adsik

sábado, 1 de diciembre de 2012

Kой кого дискриминира в България ?

Българин в България - или кой кого дискриминира в България



                                                                       =1=
30 ноември 2012г. – петък, аз току що бях излязла от работа след приключване на работния ми ден за първа смяна и се отправях се с бавни, уморени стъпки към къщи, тогава звънна мобилния ми телефон.. Не очаквах обаждане и се забавих докато намеря телефона в пълната ми с контролни и тетрадки-речници дамска чанта. Телефонът звънеше продължително, упорито, отчаяно като вик за помощ ! Най-сетне го намерих, погледнах го, на дисплея беше изписано името на моя приятелка. Защо звъни без да спира ? – учудих се аз. Обикновено ми пуска сигнал и чака аз да и се обадя когато мога. Веднага ме обзе някакво неясно чувство на безпокойство - части от секундата, докато успея да натисна копчето за приемане на входящото обаждане.
-        Ало ? – казах аз.
Отсреща познатият ми женски глас едва успя да произнесе „Моля те ела и ме вземи с такси”.
-        Къде си ? Какво става ? – питам аз объркана.
„За помощите…” незавършена дума, шум, викове, трясък..
Аз сама пред затворения телефон в недоумение как да помогна. Набрах телефонния и номер. Отсреща никой не ми вдигаше, втори път, трети път.. Никой..
Мисълта ми трескаво пое пътя си вместо мен: Приятелката ми е инвалид с почти 90 % инвалидност, хеми - пареза на левите крайници / крак и ръка /, полиневропатия и на четирите крайника и липсваща част на черепа до слепоочието в дясно - резултат от много тежко пътно-транспортно пътешествие през младостта и.
„Помощи ?” мислех си аз.. Тогава се сетих, че преди време тя ми беше обяснявала, че предстои от БЧК да раздават социални помощи под формата на пакетирани хранителни продукти за социално слабите: многодетни семейства, самотни майки и инвалиди във Варна, чакаше тези помощи вече повече от месец и все не пристигаха.. Метнах се в първото изпречило се на пътя ми такси: ул. „Алеко Константинов” № 2, казах аз припряно на шофьора…

                                                                 =2=
Място на събитието: пункта за раздаване на социални помощи за кметство „Одесос”-Варна, адрес: ул. „Алеко Константинов” № 2, на метри от Районния Съд и от Съдебно Изпълнителната Служба на областния град, час 13.35 h, на обяд..

Пристигнахме на мястото на събитието. Таксито едва си проправяше път между множеството роми, които бяха блокирали улицата и крещяха неистово. За миг зърнах приятелката ми, която беше с разкъсано палто и блъскана от озверели роми без да има кой да я защити.. Това беше пред пункта за раздаване на помощи.. Изтръпнах ! Само аз от всички присъстващи знаех, че един фатален удар по главата в пространството, където няма черепна кост и изходът за нея може да бъде летален..
-Това е приятелката ми, - казах аз на шофьора на таксито. Той спря колата, погледна ме и каза: „Аз не мога да сляза да ви помогна !”.

И кой да го вини ! Единствените българи там бяхме той, аз, приятелката ми и две възрастни дами, едната от които с патерици.. Сред десетки, дори стотици побеснели роми.. Кой е дискриминиран в България ? Онези, които блъскаха приятелката ми и я заплашваха и псуваха на майка, точно те твърдяха, че са дискриминирани !
Дискриминирани от какво ? Че когато са отпуснали помощи на 100 от тях - са отпуснали помощи и на 4 бедни, болни и беззащитни български жени ? Бедността и правата в България само на ромите ли принадлежат ? Само ромите ли са нуждаещи се у нас ? Кой ще защити правата на българите в България ?

Нямах време да мисля, нито да се плаша: помолих се на Бог за секунда и слязох от колата, извиках я по име, ромите се отдръпнаха от нея и тя остана сама на средата на тротоара: с разкъсана връхна дреха, насълзени очи и 5 торби с 53 килограма социални помощи до краката.. Помогнах и да ги натовари в таксито като през цялото време се молех на Бог на ум.. Плътният кръг от злобни лица наоколо не се разпръсваше, но нито викаха, нито посегнаха да удрят отново. 
Качихме се в таксито и шофьорът побърза да се отдалечи от зловещото място, което бе предназначено да служи за помощ и благословение на всички бедни и нуждаещи се от район Одесос, а вместо това се бе превърнало в бойно поле на „дискриминираните” роми срещу невинните и неспособни да се защитят жертви - 4 бедни, болни и беззащитни български жени.. Кой кого дискриминира в България питам аз ??

Разказ на очевидец.
30.11.2012г, Варна, България
http://bulgarin-v-bulgaria.blogspot.com/2012/12/bylgarin-v-bulgaria-ili-koi-kogo.html

sábado, 24 de marzo de 2012

Ивелин - войнстващият млад мъж от брега на Черно море




Ивелин - войнстващият млад мъж от брега на Черно море

Легендарен леден войн,
дистанциран там на Черното море,
поглеждаш с черните си очи към небето,
опитвайки се да обичаш със сърцето,
в уединение, което
понякога не може да се постигне.

В погледа ти личи какво харесваш
и мислиш за горчивината на бедността..
Когато стоически трудностите понасяш
и с умение плаваш през морето на живота,
още от прага на класната стая,
която е подобна на море пълно с водорасли,
но не ще успее да те потопи с тъгата си.

Ти си бил в утробата на моята принцеса,
заспивайки с биенето на нейното сърце..
И както на тортата - черешката е най-отгоре,
така ти като водач - издигаш смело знамето -
символ и вечен щит на вековната моя нация.

Гледаш с непоколебимост бъдещите поколения в равнините
и стремителните води се успокояват под твоя поглед..
Довършвай бързо, онова, което започнеш..
Дори понякога да е трудно да продължиш напред -
- усмихни се, независимо от всичко !!
И нека хората говорят,
но някой ден те ще признаят: ТОЙ Е !!

С почит и обич: Тупак Исак II. Хуан Естебан ЮПАНКИ ВИЛЯЛОБОС

посветено на Ивелин Стоянов за 18-ия му рождения ден,
24.03.2012

sábado, 25 de febrero de 2012

Колко струва водата ?




Колко струва водата ?
Нищо - за големите транс-национални минно-добивни компании, които са разпространени из територията на Перу днес.
Нищо, тъй като тези компании не плащат нищо на държавата, чието богатство ограбват най-безсрамно ... Conga – Newmont Mining Corporation, Barrick – Misquichilca S.A., Tingo María - Gold Mine Holding S.A.C. и много други ..
Нищо - въпреки че тези транс-национални минно-добивни компании причиняват изчезването на езера, върхове, уникална флора и фауна!
И отново искам да запитам: Колко струва водата ?
Всъщност водата е с различна цена взависимост от страната и региона, в който живеят хората... Например:
В Hurlingham,провинция Буенос Айрес нямат течаща вода - трябва да плащат за бидон питейна вода от 10 литра 2.25 $ / два долара и 25 цента /.
Проблемът с водата в столицата на Перу е: че вода имат само тези хора, които са с високи доходи в Лима; като най-евтината цена за водата е около $ 80 / 80 долара / или 150 солес / местната перуанска валута /за един месец, а в района Maranga / покрайнините на Лима / цената за водата е около 100 долара на месец.

Водата е евтина за богатите и много скъпа за бедните ...



И отново искам да запитам: Колко струва водата ?
Тук, в района на Андите, няма канализация нито течаща питейна вода, но езерата и реките принадлежат на всички! Значи водата тук е безплатна ?
Наистина ли е безплатна?
Транс-националните минни компании използват водата за своите производствени цели и след това отново я изливат в езерата, но вече заразена с живак, цианид и други химични вещества, вредни за човешкото здраве ...
Смятате ли, че е безплатна онази вода, за която заплащате с вашето здраве?, Със здравето на вашите деца и внуци ?? ... Мислите ли, че е безплатна онази вода, за която заплащате с живота си?
Уверявам ви, изобщо не е безплатна, но е с най-високата цена, която може да бъде заплатена от някой човек!
И отново искам да запитам: Колко струва водата ?
За пътника в пустинята, който е лишен от вода и страда от огромна жажда и е изправен пред реалната заплаха да загуби собствения си живот: за него - водата няма цена!
Тя е безценна!

Тази е цената на вода...



Tanyita Yupanqui
http://juanestebanyupanqui.blogspot.com/2012/02/cuanto-cuesta-el-agua.html

sábado, 18 de febrero de 2012

Уго Blanco: Обобщен доклад за Похода в защита на водата



Обобщен доклад за Похода в защита на водата

Той е предложен от отец Марко Арана и одобрени от фронтовете
Патрулите на отбраната и селянин Кахамарка.
Бащата на Арана, е обявен за председател на комитета координатор.
Техните искания са:
- Conga не излиза.
- Да обяви вода човешко право.
- Не добива в басейни горна водна линия.
- Забрана на използването на живак и цианид.

Той оставил на 1 февруари от езерата застрашени от проекта Conga
и завърши на 9 февруари, 2012 г. в Лима
На 9, 10 и 11 включени презентации по проблемите на минното дело
и вода от представители на различни части на страната, тъй като това е
заплаха за нацията. Естествено основните говорители
представители на популярните организации на Кахамарка.
Март приключи дейността си с голям митинг в Плаза Сан Мартин.
Основна характеристика е, че не е водена от всяка
страните или на всяка национална организация на селянин, а от
фронта на отбраната и селското патрули на Кахамарка.
Ние започнахме пеша от градове и села за мили,
парадно по улиците на града, вървяхме пеша от
мили, преди населени места. Когато селата
относително близо, ние направихме цялото пътуване пеша.
Важен аспект е топлото посрещане, имахме
големи и малки градове на пътя. На много места кметовете
ръководи добре дошли. Получаване на квартира и храна
които ние извършили acogían.Se митинги в населени места,
започва след домакините.
В Трухильо, столицата на свобода, той се присъединява силна
контингент, най-вече от Сантяго де Chuco, която е заплашена
Проекта Южна Laguna.
Той извика: ", Conga не се Южна Laguna, или".
По пътя, в допълнение към аплодират, хората ни забавляваше вода и храна.
Друг забележителен факт е, че всяка част от пътуването, има "своя
Conga, "собствената си заплаха за вода: В добивната, установил се на нейна
зона. За получаване на замърсените води, и за района на Сан
Педро де Lloc, за да служи като минен сметището от
дружеството отговаря на тази задача. Друго село пострада кражба на вода
за агробизнес компания, която абсорбира подземните води
оставяйки го на бедните фермери в района.
Следваща стъпка - Edy партньори Бенавидес, Front представител
Отбраната Hualgayoc Bambamaca предложи окупацията на
пропуски. Това предложение изглежда здрава, аз си представим, че се състоят
Когато групи от Кахамарка, особено в провинциите
Celendín на Hualgayoc и тези, които се най-засегнати от проекта, отидете на
Време е да се грижи пропуски. Както се вижда, Conga проект,
се отнася до цялата страна, така че мисля, че би било в съответствие
покани останалата част на перуанците, за да участват в тази задача. Има
Кахамарка братя, които трябва да реши.

Когато на март, беше интервюиран от Канал N. Вижте в YouTube:
http://youtu.be/vbHsYS9ap5M
http://youtu.be/ReFMV92_qhs
От Канал 2 репортер, интервюиране ме Бето Ortiz на понеделник 20
Февруари часа 7 часа сутринта.
www.caballeroredverde.blogspot.com

написана от Уго Blanco

jueves, 16 de febrero de 2012

Да подкрепим еколозите от Аржентина в борбата им срещу миннодобива на открито - Andalgalá, Famatina, Tinogasta




http://argentina.indymedia.org/news/2012/02/808597.php

Ситуацията в Андалгала - Аржентина, е ужасна !
Пара-полицаите търсят и отвличат цивилни граждани.
Дават заповеди на националната полиция.
Не позволяват на никого да влиза или излиза от района на мините Andalgalá, Famatina, Tinogasta.
Не позволиха дори на носителя на Нобелова награда за мир - Перес Ескивел, да влезе в охраняваните от тях територии за да преговаря за прекратяване на окупацията.

Фотоапаратите и мобилните телефони на журналистите биват насилствено отнемани.

През района Tinogasta, пресичат камиони идващи от Чили и превозващи взривни вещества, които са били използвани през Втората Световна Война ...


http://www.noticiasnoa.com.ar/newnoa/index.php?option=com_content&view=article&id=19043%3Acalle-13-se-presentaria-en-famatina-y-andalgala-en-apoyo-a-los-antimineros&catid=23%3Aportada





http://juanestebanyupanqui.blogspot.com/2012/02/apoyemos-los-hermanos-de-andalgala-y.html

viernes, 10 de febrero de 2012

Водата е право




Водата е право
Получих това писмо от най-скъпия за сърцето ми брат ...

"Манифестация на Водоносците", така наричат в ПЕРУ, ​​тази Национална Демонстрация в защита на водата. Тя вече достигна до портите на Лима, столицата на Перу, за да бъдат чути обикновените хора и това правителство да вземе страната на народа и да изпълни предизборното си обещание и да защити водата срещу алчността на минните компании.

Ние сме доволни, че между манифестиращите са нашите братя от Андите в областта Либертад, смутени сред многохилядното множество от протестиращи, и сме сигурни, че гласът им ще разтърси съзнанието на обществото в Лима, чиито жители са предимно емигранти и Лима сега е град, който през всичките си порите диша с дъх на провинция, с преселници предимно от по-вътрешните провинции на страната.

Преди протестиращите, /от Андите в областта Либертад/ , да тръгнат към Лима в подкрепа на жителите на Кахамарка - те принесоха своя принос в знак на поклонение към Майката земя на брега на лагуната Ел Торо, разположена в района на градчето Кирувилка, община Сантяго де Чуко, област Ла Либертад, улавяйки полъха на мистиката на нашите предци инките и на културите от преди епохата на инките, благодариха на Майката Земя, и се помолиха за благословение на водата!

И за свидетелство на онези, които не вярват: в тези последни дни, валеше в планините като из ведро, не можете да си го представите!!

Селяните казват, че това ще бъде една добра-плодородна година, и аз пътувах и съзерцавах Ла Кордилера Бланка и зелените поля, където тревата беше избуяла като футболно игрище, пейзажът е неизказано красив и направих много снимки, които ще ви изпратя тези дни ... "

написано и изпратено от моя най-любим брат...

Tanyita Yupanqui
http://juanestebanyupanqui.blogspot.com/2012/02/el-agua-es-un-derecho.html

martes, 10 de enero de 2012

Единственото, за което моля Бог е да не съществува минната компания Барик на моя континент

в оригинал: "SOLO LE PIDO A DIOS QUE NO HAYA MINERAS BARRICK EN MI CONTINENTE..."

Единственото, за което моля Бог е да не съществува минната компания Барик на моя континент

Бях на височината на хълма надвиснал над моя град, там са неговите жители, а техните деца бяха до мен, и гледаха с надежда към хоризонта, съзерцавайки с нежност всички планини, които се намират отвъд него с белите отенъци в стръмния им скут и камшикът на ледено-студения вятър на тези гиганти, ни удряше в лицето.. Планински хилядници, които изглеждат така далеч, но те винаги са били в живота ни и ние винаги сме ги обичали..



Тогава си спомних песента за къщите от картон и сълзите ми се търкулнаха наволя, докато ги гледах тях, моите ученици с тяхната крехка възраст, всички те с малките им разноцветни пончос как се прехласват с възхищение от нашите внушителни планински върхове! Плачех за бъдещето, което очаква моя народ, за стотиците деца, които скитат по улиците на града безцелно с отпечатъка на глада върху лицата им, с празните им стомахчета. За тях няма бъдеще, а в училищата им преподават да живеят като западняците, за да не си дадат сметка, че цялото им бъдеще е ограбено, фермите им – тези малки парченца земя, които обработват от десетки поколения са отровени от цианид, който унищожава всичко зелено, което е прорастила Майката Земя.

Преди Земята ни даваше своите плодове за да се храним, а сега тя изнемощява повече и повече –всеки миг от нашето съществуване. Земята ни умира постепенно всеки ден, заедно с нейните заснежени върхове и високопланински езера, без да можем да сторим нищо, за да я спасим, защото повече от петстотин години, ние нейните индиански деца бяхме измъчвани, за да престанем да бъде / уамачукос, чачапойас, Канярес, Чанкас.. / Huamanchucos, Chachapoyas, Cañares, Chancas. Сега гледам тези индиански децица, чиято кожа е станала бледа и прозрачна, като бялото на нашите снежни върхове, те треперят от студ, в картонените къщи, които цивилизацията на колонизаторите им донесе, треперят там горе на високите хълмове в покрайнините на големия град само на трепкащата светлина на малка свещица, която е закупена с потта на родителите им, които продължават да работят като поробени в имотите на новите босове, които са същите като вчера.

Виждам също и себе си, и безбройните години на борба в името на моя народ, където остана младостта ми, а сега в годините,когато останах почти без сила, трябва да продължа борбата също както преди, въпреки че тогава краката ми летяха като кондора във небосвода, а сега са тежки като камъните от които е съграден / Ичкал/ Icchal. Исках да отида там и да подновя обещанието, което дадох преди много години, но нозете ми просто се влачат и духът ми скърби. Искам да се разбунтувам, но тялото ми вече не отговаря, уморено от многото години, когато ме държаха враговете на моя народ. Бих искал както кондорът в края на дните си се издига до най-високата скала и скача оттам обезсилен за да умре ... но бързо отхвърлям тази идея, защото аз трябва да умра с открито чело, с лице обърнато към моя народ, искам да се боря докато умра, и както казва легендата: да се превърна в лъч от пожара на / Катекил / Katequil, пожар на духа, който ще възпламени равнини, плата и хълмове, за да се вдигнат дори камъните и да ме последват, за да бъдат изгонени подтисниците, които петстотин години поробват моя народ, а моите деца не осъзнават, че веригите им с всеки изминал ден стават по-силни.



Виждам лицата им с моите очи и ги чувам да казват: Татко Тупак, защото хоризонтът, където искаш да ни поведеш е толкова далеч ? А аз им отговарям: Времето не е от значение, не се знае кога ще стигнем, важното е, че вие сте силата, която аз загубих преди толкова много години.
И поглеждам назад и виждам огромната празнина, в която бе превърнат моя народ от алчните интереси на една шепа хора, които идват от север, които не са от нашата страна. Виждам как моите хора биват измамени с нов тип „стъклени мъниста“, които се наричат училища, направени от глина, с красиви витражи, докато враговете ни все още унищожават нашата Майка Земя, която преди ни обичаше и ни хранеше и живеехме простичко, но в радост и мир.

И виждам моите братя, които продадоха т народа ни, затънали там в алкохолизъм, те казват, че алкохолът им носи удоволствие, други братя като глупаци се обличат в дрехите на белите, които не могат да ги стоплят в Андите, нито да ги охладят в Селвата на Амазонка.. Белите ни казват, че те проповядват истината , но Истината е, че ни отнеха земята, която беше наша единствена прехрана и ние няма къде да живеем днес.
И се питаме: къде да умра? Земята е наша, но западняците ни я отнеха и ние нямаме къде да отидем... Нашата Майка Земя е цялата обвита в кабели.. Там където по време на моето детство ходех бос или понякога на моя тъмен жребец, който ми подари моя прадядо Ной – там сега не мога да стъпя.. има знак: „Частна собственост ! Влизането забранено ! Има заповед за стрелба без предупреждение !“

Не мога дори да премина за да достигна до извора и до езерото, от които като дете черпех с пълни шепи ! А оттам се напоява целият район с десетките малки и големи градове, селца и махали... Там играех с моите / придружители / ayitos в детството ми..

Един от тях срещнах случайно - потопен в алкохол на товарителната станция на каминоните до лифта... Въпреки всичко той ме позна и ме спря.. каза ми: Къде отиваш, сине ? Къде е твоята майчица / Ерлинда / Herlinda?

Погледнах в очите му и видях неописуемата скръб, която ни донесе капиталистическата култура, видях неговото нещастие, децата му, които плачат за хляб, който баща им няма да занесе. Не се извърнах, не се направих, че не го познавам, а само стиснах загрубелите му мургави ръце, толкова тъжни и изсъхнали от болката, че вече нямат своята земя за да я обработват както преди. Няма я и течащата вода, с която заедно играехме, когато той като истински по-голям брат се грижеше за мен и тъгата ми стана още по-тъжна..
И мярнах децата му като скитници се гушеха по ъглите на улиците, чакайки да ограбят някого, защото у дома няма какво да ядат - това е което им донесе цивилизацията – пороците на едно различно общество !!

И никога няма да забравя думите, с които ги излъгаха Многонационалните минодобивни компании: че ще им дадат пари и така районът ще се развие. Със смешните суми, с които им заплатиха терените, в които имаше залежи от злато, измамените ми братя слязоха да живеят по крайбрежието. Много скоро жалката сума, която той получил за парчето земя, което моя прадядо Ной им беше подарил, тази сума свършила. Тогава той искал да работи като наемен работник , но не бил квалифициран и се върнали цялото семейство на село, но вече нямали нищо.. Цялата земя била оградена с бодлива тел, а пазачите били същите онези „братя“, които ги убедили: „Не бъди глупав, продай земята, която ти дари Ной и ще видиш как ще се промени живота ти към добро!“ – е сега тези същите предатели охранявали земята за гринговците, а на моите бедни братя това им донесъл „прогресът“ ! Сега нямат нищо... Попитах го: - Къде живееш ? – защото знам, че ако му дам монета ще я изхарчи за алкохол.

Той не ми казва, но аз знам, той живее там, където и всички мои братя – в гетата на големия град. Зад хълмовете от пясък , в къщите от картон, които едва удържат слабия дъждец през лятото и силния студ през зимата, там треперят в студа без топли дрехи, без завивки, там се приютяват всички те до огнището , в което палят само хартия, за да се столят.

Казах му: Приятелю /ayita /, ще те навестя..
- и днес трябва да изпълня обещанието, което му дадох вчера.
... ... ...
Тръгвам си, а с мен тръгва и болката от видяното, колко много страдат моите братя днес, защото са лишени от всичко..

05.04. 2011
Тупак Исак II
Хуан Естебан Юпанки Вильялобос ,

Преводът е направен от испански на български език
от Таня К. Юпанки съпруга на автора.
Оригиналът на текста можете да прочете на следния адрес:

http://juanestebanyupanqui.blogspot.com/2011/04/solo-le-pido-dios-que-no-haya-mineras.html


viernes, 6 de enero de 2012

Да кажем НЕ на мините Конга в Кахамарка - отново предателство спрямо индианските народи

Да кажем НЕ на мините Конга в Кахамарка - отново предателство спрямо индианските народи !!

Историята се повтаря отново:
потомците на Писаро и неговите чуждестранни съюзници ограбват Кахамарка,
оставяйки след себе си само унищожение !!
на околната среда...
на индианските лидери...
сухи земи...
замърсени води...
негоден за дишане въздух ...

от Jym Капак Амару.




Публикувано от съпругата на Хуан Естебан
http://juanestebanyupanqui.blogspot.com/