Пътят на мъдростта на инките, ч.1

Пътят на мъдростта на инките, ч.2

Directorio Web Adsik

domingo, 27 de abril de 2014

КРИЗАТА НА НАУКАТА ( III )- МЕТОД

КРИЗАТА НА НАУКАТА ( III )- МЕТОД

              
Ние винаги сме вярвали , че има само един начин да стигнем до научни знания , и то е само чрез научния метод ; но като вземем в предвид, че сме срещу догматизма , който декларира, че истините са абсолютни и непогрешими при описанието на реалността. Ако е така науката е станала мит , защото се вярва, че както това, което се описва, така и това, което е изучаваме като реалност е абсолютно и се поддава на описание.Освен това ние не казваме, че то е относително, защото ще навлезем в краен мотивационен субективизъм, до който по никакъв начин не искаме да достигнем;  това, което искаме да кажем и го правим, като хипотеза, е че: ИМА И ДРУГ НАЧИН ДА СЕ ТЪРСИ ЗНАНИЕ ! Но тогава най-вероятно ще ми кажат, че прибягвам до онзи метод, който искам да оборя и оборвам: тоест  до научния метод като средство за генериране на знания.

                         
Тогава може би ще разберем, че така или иначе се нуждаем от водеща нишка, която да ни отведе към друго ниво на процедирането със знанието, поради което, аз  ще използва тази позната схема, но пояснявайки, защо я използвам, и по какъв начин за да очертая онази другата схема, което искам да ви представя и изясня. Ами веднъж повдигна Работната хипотеза която казва, че може да има друг метод, за да опознаването на реалността , ние ще поддържаме тезата, че светът , такъв какъвто, го познаваме, е само една форма, само една разновидност тоест може да съществуват едновременно много и различни форми на реалността; това е потвърдил
Haskhing с неговата  теория на физиката , ако това е така / тоест съществуват едновременно различни форми на съществуване /, тогава защо да не съществува и друга форма, друг начин за изучаване на реалността , питам аз ?
                       
Всичко само в една линия, само в една плоскост ли се върти ? Или има много и различни линии и плоскости едновременно ? Не е възможно всичко
да бъде еднакво, защото ако беше така, всичко, което познаваме в заобикалящия ни свят щеше да притежава само една единствена форма и една единствена  и еднотипна същност, защото еднообразието може да се пресъздаде само в еквивалентно еднообразие, но в действителност се създават множество обекти напълно различи. Тук навлизаме в проблем , повдигнат още от традиционния научен метод, който проблем е доказването на реалността. Доказването също влиза в сферата на митичното, тъй като е възприета само една единствена форма на доказателство, която се приема за критерий на истината или неистинността на дадено твърдение

.

Juan Esteban Yupanqui Villaloboshttp://juanestebanyupanqui.blogspot.com/

jueves, 10 de abril de 2014

Премиера в България

 

 
Премиера в България на пиесата:

"Легенда за Кондора и Цветето"
Автор: Juan Esteban Yupanqui Villalobos

на 25 април 2014 г., 10:00 ч. местно време,
в пленарната зала на Община Варна

Режисура: Таня Юпанки Костадинова
Кастинг: Жасмина Кирова
Гардероб и аксесоари: Таня Станишева - la Awajún
Музика: Ивелин Костадинов
Танци: клуб по салса "Baila Conmigo" - Варна
Плакат и реклама: Златан Милев - фотограф
В главните роли: ученици от паралелките с испански език.

Под патронажа на "
Варненска търговска гимназия „Георги С. Раковски“. Методическо обединение: Чужди Езици 

Тази творба е посветена на 110-та годишнина на 
Варненска търговска гимназия „Георги С. Раковски“- Варна, България.

Bienvenidos !
 
 

sábado, 8 de febrero de 2014

ELEGIA A SIANA

ELEGIA A SIANA

Dedicado a nuestra amada amiga del alma Siana Veleva.. Que descanses en paz en los senos de Dios...

ELEGIA A YANA WARMI ( SIANA)

Cómo elegir?
entre el rio de oro
en que tu pelo convertiste
o el dolor de la angustia
de toda la espera.

Cómo esperar?
en tu mirada antigua
con tu labios sellados
con el mar sufriendo
toda tu congoja.

Como verte sin tus ojos
con el amarillo del atardecer
o el azul de tus bellos ojos
al amanecer sin el rumor
del mar negro que anochece.

Sin tu voz en la mañana
o quizás en el atardecer
con lo bronco del sonido
que llena el alma
en la barca del tiempo
que remamos siempre tres
es el silencio del mar
con sus olas sin tu voz
que tenemos miedo
sin verte esta vez.

¿Dónde veremos tus manos?
Para señalar el tiempo
o la puerta de entrar
¿Dónde veremos tus manos?
Para planchar las horas
y estirar los minutos
que siempre tendrán
todos como dar.

¿Cómo caminaremos?
Al partir sin tu presencia
sin tu mirada que mira
sin tus palabras que escuchan
sin tu sentir que siente
sin tu perfume que huele
al jazmín de las flores
o al mar de las mañanas
que perfuma en un atardecer.

¿A dónde quedarán?
Tus pensamientos eternos
tus mensajes inmensos
tus augurios perennes
tus miradas en el tiempo
tu voz ronca de mar
sin el ahora de tu silencio.

8 febrero del 2014.
Juan Esteban Yupanqui Villalobos.