Documental a tajo abierto

Пътят на мъдростта на инките

Directorio Web Adsik

sábado, 9 de septiembre de 2017

Каним ви !

Каним ви !



https://www.facebook.com/events/127341237898536/

Народно читалище "Ясна поляна" организира 
Конференция 
за Изчезналата империя на Инките, нейната слава и загадки.
Лектор: Инка Хуан Юпанки
Дата: 28 септември 2017г. от 17:30ч.
Място: Пленарната зала на Община Варна
Поезията на Инката ще рецитира на български език 
- заслужилият актьор и дългогодишен директор на Варненския театър - Пламен Георгиев
Вход свободен
Заповядайте !
Лекторът ще отговаря на въпроси от публиката !

miércoles, 8 de febrero de 2017

Интервю на Хуан Юпанки за списание "Ти си Варна" декември 2016, част 3




Интервю на Хуан Юпанки за списание "Ти си Варна", декември 2016, част 3

Интервю на Хуан Юпанки за списание "Ти си Варна" декември 2016, част 2




Интервю на Хуан Юпанки за списание "Ти си Варна", декември 2016, част 2

Интервю на Хуан Юпанки за списание "Ти си Варна" декември 2016, част 1




Интервю на Хуан Юпанки за списание "Ти си Варна", декември 2016, част 1

Индианското мислене и логика в Перу днес

                  Изявление на Хуан Естебан Юпанки Вилялобос
/ извадки от статии /
за Читалище „Ясна поляна“ - Варна

прочетете   оригинала   на   испански   език   на   следния   адрес:

Съвременното западно общество с неговата политическа и икономическа система генерира унищожение на екосистемите по целия свят, защото неговата система се базира на линейната логика, която пък се изгражда на принципа на не-допускане на противоречие. Същата има две дъщерни производни: едната е принципът на индивидуализма, който поражда алчност.

В съвременните западни общества, на практика, не можем да говорим за демокрация, защото ако се отнесем към древногръцкото понятие за демокрация, то ще видим, че сега на Запад е в сила точно обратното.

Но нека да продължим с линейната логика, която има за основа правилото, че третият обект е недопустим и като такъв се явява изключен. За вярно се приема или едното твърдение, или противоположното на него, като по този начин се изключва възможността за трета различна позиция или трето предложение, което би могло да обедини предходните две. Това е сърцевината на западния начин на мислене, и върху нея се изгражда духовния им живот. Този тип на мислене, е рационалност основана на отхвърляне. Оценяват се само две логически стойности и се избира или едната, или другата.

За да просъществува човешкото общество, в неговото многообразие и колоритност, ние трябва да се прибегнем до други парадигми за решаване на проблемите му. Капитализмът, като политическа и социална форма на управление, не е решил проблемите с култура и духовността на човеците, защото ползва логиката на отчуждаване и отхвърляне.

За да просъществува демокрацията и човечеството, трябва да има диалог между всички страни включени в това световно уравнение, като налагането със сила или сплашването, не бива да се включват като форми на отношение, и самата Държава, не би трябвало да застава на нечия страна, за сметка на опозицията ú. Онези, които управляват Държавата, не бива да забравят, че са просто обикновени избрани управители, на имуществото и на наследството на нацията; и когато част от населението им се противопоставя, па макар и само с мирни законни форми на протест, това би трябвало да накара управниците да се замислят как да балансират уравнението. Управляващите не бива да вземат страната на транс-национални дружества и капитали, в ущърб на интереса на своето население. Те са във властта, защото народът им е гласувал доверие, и те му дължат грижовно управление. Не бива да опресират народа чрез полицейщина, и не бива да изправят войската срещу нейните едино-кръвни сънародници.

Сократ, ни е дал безценен урок: При демокрацията всички са равни и всеки, трябва да има възможност да изрази своето мнение и решения, с абсолютна свобода. Но ако държавата реагира на така изразеното мнение с военен натиск, тя се превръща в диктатура.

Индианският социализъм от Андите и Амазонка, и неговата идеологическа и политическа основа – Обединителното мислене, са най-автентичният политически израз на индианските народи, борещи се за историческото възстановяване и реабилитиране на Перу, едно Перу основано на уважението към хилядолетното минало на нашата родина.

Индианският социализъм от Андите и Амазонка, има дълбоки корени подхранващи го повече от 15 000 години. Ние, съвременните индианци, сме материалното и духовното продължение, на нашите предци, продължение, което никога не е преставало да съществува и никога не е губило спомените си. Икономическата система, която ние проповядваме е тип комуна, основаваща се на взаимната, реципрочна връзка с Майката Земя и Майката Природа, с реципрочна връзка между икономическото производство и възпроизводството в живата и нежива природа, както и между човеците. Стремежът ни е: между всички тях, да цари баланс и равновесие. Ние сме движение, което е разтворило обятията си за обединяване на най-доброто от наследството на освободителните движения, движенията за независимост, много-националните, антирасистките, патриотинчите и антиимпериалистическите движения на нашия народ, включая значителните положителни приноси на народите от другите континенти, придошли в Америка, по своя воля – като европейските заселници, или насилствено изселени тук – като африканските.

Предлагаме и вярваме в обединението на различните и в обединението въпреки различията. Това обединеие е възможно на основата на образованието, културата и уважението към националната идентичност и самосъзнание на всеки отделен индивид.

Властта трябва да бъде разпределена и практикувана от народа, защото от него произлиза. Ние предлагаме един многонационален проект за нашата родина / ПЕРУ /, който има желанието и амбициите да обедини всички положителни приноси от близкото и далечното минало, достойни за доверие и уважение, с дълбоко само-осъзнаване на историческите постижения и успехи.

Ние сме една хиляголетна култура, доброжелателна, приемаща, много разнообразна, но обединяваща и примиряваща противоположностите и поради това непобедима. Нашите хора – индианците от различните племена населяващи кордилерите на Андите, джунглата на Амазонка и Мараньон, крайбрежната океанска ивица и пустинните райони на юг, се борят с мирни методи, когато бъдат лишени от земите си и от дома си. Веднъж изгонени те отново мирно се завръщат на същото място, където някога е бил домът им, при Майката Природа, дори с риск да умрат. А когато усетят, че смъртта им наближава те отново мирно се завръщат на същото място, където някога е бил домът им, за да почиват останките им, в Майката Земя, там където почиват и предците им. Това е нашата индианска логика.



Левицата в Латинска Америка – загуби битката с нокаут

Левицата в Латинска Америка – загуби битката с нокаут
автор: Хуан Естебан Юпанки Вилялобос

Във всички Латиноамерикански държави, в началото на настоящия век, с надежда и с добро око се гледаше на поемането на кормилото и курса от прогресивните леви движения. Завоят наляво, бе възприет като предвещание за промяна в полза на бедните, лишените и обезземлените в целия регион на Латинска Америка. Беше почти обожествен до изстъпление процеса, който изживяваше държавата Венецуела, без мнозинството да осъзнава, че Венецуела изживява най-драматичните моменти, точно в резултат на факта, че протичането на процесите там вдействителност се отклонява от прогресивната линия на развитие, защото венецуелските лидери не бяха чели трудовете на Маркс и Ленин, а бяха почерпили като пример единствено и само от опита на Аржентина и от теоретичните постановки на Лев Троцки. Това беше пътя, който пое Уго Чавес и Лула да Силва с някои незначителни изменения. Включително същите те, тук упоменати, подкрепиха един човекоубиец, за кандидат-президент на Перу, защото той се представи пред тях и пред света като прогресивна личност.

Мисля, че основният проблем е този, че венецуелските и бразилските леви лидери, бяха приели тезата на Троцки за постоянната революция, която застъпва идеята, че демократичното общество може да премине към социализъм и комунизъм по безкръвен път, а именно само чрез избори. Този път на левите течения в политиката имá за свой първообраз управлението на Салвадор Алиенде в Чили, но тази теза не биде потвърдена, и действията на прогресивното ляво правителство в Чили, не можаха да предотвратят атаката на империализма, който настъпи безмилостно чрез държавния преврат на Аугусто Пиночет, събаряйки малкото, което бе постигнато при правителството на Алиенде. Към този проблем на левите движения в Латинска Америка, трябва да прибавим и още един основополагащ момент, а именно разделението вътре в самата Левица, и стремежът на всяка, отцепила се вляво групировка, да оглави управлението. Същото се случи в Перу, Левицата на практика се раздроби на стотици партии, всяка със своя лидер, всяка считайки за вярна само своята истина за реалността в страната.

Освен това, трябва да се вземе в предвид, че напоследък, не се отделя нужното внимание на обучението по идеология, а то се явява основна характеристика на Левицата, това се случва в Аржентина, Чили, Боливия, Перу и в самата Венецуела. Не бяха взети под внимание последствията, нито идеологическата позиция бе твърдо устоявана и безкомпромисна, за да се продължи развитието на левите режими в правилната посока. За съжаление липсва и креативността, за да се предвиди какво носи бъдещето. Единствено и само се разрешават най-непосредствените и най-скорошните проблеми, а ако не могат да се решат, просто се цитира един и същ аргумент от много години насам – Виновен за това е Империализмът! И не се предприема нищо повече, задоволявайки се лявото движение само с тази констатация.

Защото, ако биха били продължили левите лидери, с по-нататъшния анализ -прочитайки Маркс и Енгелс, в произведението си те казват1: „Навсякъде, във всяка област се забелязват само догми и нищо друго освен догми и вярата в тези догми.“ Светът все повече и повече се вкарва в ограничения и рамки, до такива чудовищни размери, че дори Карл Маркс биха канонизирали като Свети Маркс. Образно така би могло да се опише, онова което правят левите лидери в Южна Америка, които си правят автореклама, като че са новите и неразрушими Светци на марскизма. Но онова, което в действителност се вижда в тяхното трансформиране е извънредно набъбналия у тях индивидуализъм.

От една страна имаме Мадуро, който не може да разреши кризата, предизвикана от силните икономически атаки на империалистическите държави. Да предположим, че Мадуро е против империалистическото могъщество на САЩ, които никога не са се спирали своите атаки и кроежи; тогава логично би било венецуелският лидер да очаква удар от Запада, така както Куба понасяше всички тези атаки цели 50 години. Но ако Мадуро твърди, че не е очаквал тези атаки, това си е чисто и просто демагогия на един опортюнистично настроен индивид. Твърдя това, защото аз като комунист, считам, че не бива да се пазарим с враговете си, а вместо това би трябвало да съграждаме икономически съюзи в самата Латинска Америка, която САЩ считат за свой заден двор. Но видимо, онова, към което се стремят много от лидерите на Левицата в Южна Америка е да се докопат до властта, за да разрешат собствените си икономически проблеми, а не да се погрижат за нуждите на народа си, за огромната маса бедни хора. И тук отново основният проблем излиза на дневен ред, защото тази маса се чувства предадена, от онези, които са я оглавили, обещавайки ú разрешаване на проблемите с глада, мизерията, безработицата, които са ендемични проблеми в нашите републики в Латинска Америка, за което не можем да излъжем, защото това е ежедневната реалност на случващото се пред нашите очи в цяла Южна Америка. Всички гореописани проблеми на Левицата в тези страни, предизвика завръщането с още по-голям блясък на власт, на местните крайно десни течения, за да управляват, изпълнявайки зададените им от Империята на империализма програми.

Проблемът на Левицата, не се състои само в това: как да дойде на власт, а много по-значим проблем е: как да се задържи на власт. Много от левите лидери, не умеят дори да поддържат контакт с масите, какъвто пример наскоро имахме с Чили, когато младежта пое щафетата на борбата, след като бившия младежки ляв лидер / става въпрос за Камила Вайехос /, вместо да продължи борбата се приспособи към системата, срещу която първоначално се бореше, и днес вече не формира част от борбите на народа.

У други властимащи леви лидери побеждава духът на възгордяването и те започват да се чувстват като императори, и желаят да поддържат това усещане до живот. Такъв е случаят с Ево Моралес в Боливия и с Ортега в Никарагуа. В Бразилия, Левицата си даде сметка за този проблем и бе реализирана смяна на левия управляващ лидер, след като бяха обучени нови по-млади лидери, с цел да заменят предишния, но за съжаление там възникна още по-сериозен проблем – честността при изразходването на народните пари.
Както сам се убеди уважаемият читател, от изброените дотук примери: без солидно обучение за формиране и закаляване на бъдещи лидери, в чиито недра да се родят нови икономически, политически, социални и образователни теории, се явява невъзможно да се поддържа едно управление на властта от Левицата; независимо дали до него се е достигнало по марксисткия метод или чрез приспособяване към капиталистическата система, какъвто е пътя на Троцкизма.

Реалността отново избухна буквално под носа ни в Южна Америка. Сега загубата на престиж от прогресивните леви движения е с ежедневно нарастващи стойности. Ако не съумеем да спрем това вредно явление, стараейки се на първо място отново да прочетем и анализираме основите на нашата идеология. Ако не успеем да обосновем новите посоки и пътища, които трябва да следваме, неизбежно ще достигнем до момент, в който всеки опит би бил обезсмислен и тогава Левицата безсилно ще протяга ръка, за да се хване като удавник за сламка, както това вече се случва в някои държави. Те нямат дори теория за това: как да продължат да водят борбата срещу империализма. Единственото, което е ясно видимо, е стремежът на самите народни маси, които със своята воля отчаяно търсят разрешение на проблема с неизбежното заробване от капиталистическата система. А тя, от своя страна, също отчаяно се бори за да продължи да поддържа състоянието и статуквото си в цял свят, като води тази отчаяна битка по най-безобразен, безсрамен и безмилостен начин.

С тази статия не претендирам да дам рецепта, защото разрешението на проблемите не излиза като магия от ръкавите на илюзиониста. Целта на тези редове, е да накара читателя да се замисли: по какъв начин биха могли да бъдат разрешени съществуващите проблеми за доброто на цялото човечество? Нека да оставим настрана егоизма си, личните си интереси и да работим заедно. Човечеството се нуждае от това.

Варна,21 декември 2016г.

1
Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Фойербах (Първа глава на “Немската идеология”) Противопоставяне между материалистичните и идеалистичните схващания.

sábado, 21 de enero de 2017

martes, 17 de enero de 2017

Гълъбице от брега на Черно море

"Гълъбице от брега на Черно море"
от Хуан Естебан Юпанки Вилялобос

Малка гълъбице, от земята на траките,
с коси разпилени от вятъра,
Ти обгръщаш и стопляш сърцето ми,
което за теб копнее
и в гърдите ми пърха.

Далеч от полета ти, гълъбице,
о, аз искам да се върна веч!
С размах силен на крилете кондорови
небето синьо, като кораб да пребродя.
И в земята тракийска да оставя
от нозете си стъпки в снега.

Да убия това разстояние,
което болка жестока ми причини.
А кръвта на таз болка
обагря съзнанието ми
с безброй сияйни светлини,
щом видя в него образа ти мил.

С целувките красиви
на влюбена гълъбица
над всички мои полети
ти бдиш като Зорница.

Ще се върна скоро от мисията моя,
сърцето лудо бие
ще почувствам аз,
и радостта огромна от детски ми мечти
да съзра отново твоята усмивка.

Разтварям крилете си, за да полетя,
да се боря с вятъра
и да победя.
Мълчанието на вечните снегове,
и на заснежените мои върхове
на народа мой,
който е и твой
свидетели са те на саможертвите безброй.

Чува се, ехтят тимпани,
на древните инки - ритуални барабани.
Отекват те от ек на ек,
от връх на връх,
от човек на човек.

Едвам прозира там далечината...
И вятърът от пампата моя,
се стреми към морето твое.
Ежедневието ми е риболовец,
в мрежите си то улавя неволите на деня,
за да мога аз да продължа.

Сън не съм спал,
за да те сънувам буден!
С очите ми черни и коси абанос,
разчорлен, разрошен,
докрай изтощен.

Дълго пътувах, безкрай изморен,
в земите родни, намерих прием.
Но виждам все съща е участта,
на моите братя в голяма беда,
потъпкват ги работодатели -
безжалостни експлоататори.

И бори се там, бащата едва,
за хляба насъщен на свойте деца.
Редом с майката, ръка за ръка,
свикнали с болката,
на живот без свобода.
Недей да бързаш да живееш,
не пришпорвай живота,
казваше ми моят дядо Тата Ное
Няма да бързам, обещавах му аз.

Помня планинските пътеки,
бягат, вият се
покрай почитаните от нас хълмове.
Помня техните дълбоки клисури,
скоковете на ламите,
лъкатушенето на дивите лами,
гърления звук от ръмженето на очилатите мечки.

Дете като бях, ме запленяваше
да играя с моите вакли малки лами,
с моите очилати мечета.
И гласът нежен на старата ми майчица,
която по името ми мило ме зовеше.

Къде ли е сега малката пума,
приятел на детските ми дни.
В скута ми лежеше и чувствах нейната топлина.
Ближеше раните ми,
и лекуваше ме от белезите,
които всеки ден ми нанасяше живота,
чрез самотата в жестокото ежедневие.

Може би аз сгреших...
Но където и да ида,
тук ще остане земята ми и народа ми,
копнеещи да чуят
гласа на Сапа Апу Инката, който съм аз!

Но моето място е там, където
любовта ме очаква
с аромата на нежната българска гълъбица
протегнала ръцете си като криле
за да ме обгърне с любовта си завинаги.


* Урпи – на езика кечуа означава гълъбица.

Оргиналният текст може да бъде прочетен както следва:

http://juanestebanyupanqui.blogspot.bg/2017/01/urpi-del-mar-negro.html